Енциклопедия на шпионажа

Еймс започва шпионската си дейност през 1985 г., когато оглавява отдела за контраразузнаване за Съветския съюз в ЦРУ. Въпреки че известно време е под подозрение като съветски агент, чак през 1992 г. разследването се насочва към него. Арестуването му разтърсва ЦРУ. Конгресът настоява за масова чистка в американските специални служби. ДЖЕЙМС УЛСИ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, е свален от поста, а неколцина от високопоставените служители подават оставка.

По време на „почти невероятната“ серия от гафове, както се изразява един от конгресмените, служителите, извършващи разследването, не успели да забележат охолния живот на Еймс и възможността да заработва допълнително като шпионин. За 9-те години шпионска дейност съветските, а след това и руските АГЕНТУРИСТИ му плащат най-малко 2,7 млн. долара. Той си купува жилище за 540 000 долара в брой, кара червен „Ягуар“ XJ6 за 40 000 долара и всичко това с годишната си заплата от 69 843 долара. Досието му е доста мътно. Той често се напива и отправя обвинения, че в системата за сигурност има пробиви.

Според доклад на Сенатската комисия неуспехът на ЦРУ да залови Еймс „води до загуба практически на всички източници на ЦРУ, набелязани в Съветския съюз в разгара на Студената война“.

Ловът на вражески разузнавачи започва през 1986 г. след екзекуцията на двама съветски разузнавачи, вербувани от ФБР. Отначало следователите смятали, че агентите са предадени от ЕДУАРД ЛИЙ ХАУЪРД — служител на ЦРУ, станал изменник през 1985 г., или от КЛЕЙТЪН ЛОУНТРИ — морски пехотинец, обвинен в шпионаж по време на работата му като охрана в американското посолство в Москва.

Но след изчезването на още трима агенти следователите със съжаление приемат очевидното, че информацията излиза от самото ЦРУ. До 1991 г. обаче ЦРУ не обсъжда с ФБР проблема за шпионите. ФБР започва разследване с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Найтмувър (Нощен скитник). (По-късно следва операция с кодово наименование Анлейс; анлейс означава къс меч с 2 остриета.) Името на Еймс е сред 20-тима заподозрени, въпреки че е бил подлаган на ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА през 1986 и 1991 г. Прехвърлен в сравнително лекия отдел за борба с наркотиците, Еймс успява да се сдобива със засекретени документи, които нямат нищо общо с новото му назначение. През юни 1992 г. ФБР иска разрешение и получава одобрение от Съда за надзор на външното разузнаване да установи наблюдение над Еймс. Телефонът му е включен на подслушване. Сътрудници на ФБР влизат в дома му и монтират подслушвателна апаратура, скрити камери и електронно устройство за връзка с компютъра му. През октомври 1992 г. Еймс подава молба за домашен отпуск и обявява, че заминава за Колумбия при роднини на съпругата му. В действителност отива в Каракас, Венецуела, и там се среща с агенти на руското разузнаване (контактът е засечен от сътрудници на ФБР).