Енциклопедия на шпионажа

Първото му назначение е в посолството във ВИЕНА. През април 1917 г., след като Съединените щати обявяват война на Германия, Дълес е назначен в американската легация в Берн, Швейцария. Веднъж по време на негово дежурство в легацията по телефона се обажда един мъж, който твърди, че е Владимир Илич Ленин, и моли за среща. Дълес отказва, убеден, че разговаря с психически неуравновесен емигрант. На следващия ден Ленин, без да осъществи разговора си с човека, който няма дълго да бъде дипломат, е на път за Русия през Германия в известния сега пломбиран влак. Години по-късно като директор на Централното разузнаване Дълес разказва историята на начинаещите агенти, като ги убеждава, че не трябва да прибързват със заключенията си за хората.

Дълес работи и в Истанбул. Взима участие във Версайската мирна конференция след Първата световна война. През 1926 г. се оттегля от Държавния департамент, за да постъпи в правната фирма на Съливан и Кромуел на Уолстрийт, чийто международен списък от клиенти се състои от влиятелни личности и фирми. Представителите на Съливан и Кромуел имат изключително достъп до високопоставени американски правителствени лица и фирми с връзки сред европейските банки, инвестиционни фондове и индустриални предприятия. Алън Дълес, както и много други служители на фирмата, често изпълнява правителствени поръчки като съветник на американски делегации на международни конференции, където се движи сред хора, които често ще среща по време на кариерата си на разузнавач. Среща и известни личности, останали в историята, включително диктатора Бенито Мусолини — през ноември 1932 г., и германския канцлер Адолф Хитлер — през април 1933 г. (ДЦР РИЧАРД ХЕЛМС също се среща с Хитлер през 30-те години като кореспондент на Юнайтед прес. Той го интервюира през 1936 г. Странно, но Дълес никога не споменава за срещата си с Хитлер пред Хелмс.)

След като Съединените щати влизат във Втората световна война, Дълес е привлечен в УСС от директора му генерал-майор УИЛЯМ ДОНОВАН. Известно време той работи в щабквартирата на УСС в Ню Йорк, а след това в БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ — централата на МИ–6, открита от УИЛЯМ СТИВЪНСЪН. Без да казва на повечето хора с какво се занимава, Дълес вербува някои от познатите си от света на бизнеса като сътрудници на УСС. Неговата принадлежност към тази организация е пазена в тайна, но на 17 септември 1942 г. Ню Йорк таймс публикува кратка история, където цитира Републиканския комитет на окръг Ню Йорк, според който Дълес вече не е касиер на комитета поради „военните му задължения към правителственото Управление на стратегическите служби“.

Истинската му кариера на разузнавач започва през ноември 1942 г., когато пристига в Берн, за да открие представителство на УСС. Дебютът на младия шпионин аматьор е блестящ. Въпреки че е прикрепен към посолството (дипломатическо ПРИКРИТИЕ), Дълес работи в дома си на улица Херенгасе №23 и е известен като специален емисар за връзки с Белия дом. В УСС той има два оперативни псевдонима: Агент 110 и Господин Бул (Бик). Дипломатите в известния като шпионско гнездо Берн знаят, че той ръководи американското разузнаване в Европа. Дълес вербува хора сред американците, останали в Швейцария при избухването на войната. Сред тях има пилоти от американските ВВС, разбили се със самолетите си над Швейцария и успели да се приземят.