Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Той вербува и Мери Банкрофт — 38-годишна американка, чийто съпруг е счетоводител и често отсъства от Берн. Тя става помощничка и любовница на Дълес. Банкрофт е приятелка на известния психоаналитик Карл Юнг. Юнг се възхищава от това, че Дълес така високо цени препоръката на една жена. Мъже като Дълес, казва Юнг на Банкрофт, „имат нужда да се вслушват в това, което казват жените, за да могат да вземат най-доброто си решение, а не да се хвърлят в най-дълбокото“.
Най-ценният АГЕНТ на Дълес е Фриц Колбе — германски офицер сътрудник в телеграфското отделение на германското външно министерство. Колбе пристига в Берн и доброволно предлага услугите си на съюзниците. Представителят на британското разузнаване отхвърля услугите му и „просто се отървава“ от Колбе, но Дълес му се доверява и му дава оперативния псевдоним Джордж Уд. До пролетта на 1944 г. Колбе е предал 1200 документа, като нито един от тях не е по-стар от 2 седмици. Сред тях е докладът, според който прислужникът на британския посланик в Анкара, Турция, е шпионин (вж. ЦИЦЕРОН). Дълес получава от немеца и информацията, че германците работят над атомна бомба и ракети.
Дълес редовно изпраща обобщения на дадените му от Колбе материали на началниците си във Вашингтон и Лондон, но те поначало реагират скептично към тях. Едва след известно време и след внимателен анализ Донован изпраща телеграма на Дълес: „Сега вече съм напълно убеден в искреността на Уд и съм готов да заложа репутацията си, че тези документи са автентични.“ Генерал-майор КЕНЕТ СТРОНГ — ръководител на разузнавателния екип на генерал Дуайт Айзенхауер, нарича Дълес „несъмнено най-великия американски професионален разузнавач за времето си, въпреки че вероятно и силата, и интересът му са свързани със събирането и с краткосрочните преценки, отколкото с дългосрочните разузнавателни проекти“.
След войната Дълес се завръща за известно време към юридическата си практика. Но като наблюдава как старото УСС се превръща в ЦРУ, той изчаква, уверен, че скоро ще бъде поканен отново на държавна служба. По препоръка на министъра на отбраната Джеймс Форестал Дълес пише независим отчет за работата на ЦРУ, в който критикува новата агенция, че не е оправдала очакванията. През 1948 г. работи в предизборния щаб на Томас Дюи, противник на другия кандидат-президент — Труман. Когато Труман спечелва президентските избори, Дълес решава, че на разузнавателната си кариера може вече да сложи кръст. Но новият ДЦР — генерал УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ, го кани да му стане заместник по планирането. Дълес приема и предлага думата „планове“ да бъде сменена с думата „операции“. Под негово ръководство влизат агентурното разузнаване и ТАЙНИТЕ ОПЕРАЦИИ. Той започва работа в ЦРУ през януари 1951 г., а през август е назначен за заместник-директор.
Президентът Айзенхауер го назначава за директор на ЦРУ през февруари 1953 г. На този пост Дълес остава до 1961 г. По време на дългогодишната си служба той превръща ЦРУ в глобална сила, която участва в тайни операции от Южна Америка до Близкия изток, прокопава БЕРЛИНСКИЯ ТУНЕЛ и разработва самолета Ю–2 (U–2) (един от тези самолети е свален над Съветския съюз през 1960 г.). Писателят с ляв уклон Иля Еренбург нарича Дълес „най-опасния човек на света“ и пише в съветски вестник, че „ако Дълес случайно попадне в рая поради нечия грешка, и там ще започне да замисля преврати и ще стреля по ангелите“, а както пише Питър Гроус в „Шпионинът джентълмен“ („Gentleman Spy“, 1994), Дълес е обичал да цитира тези думи.
По времето на Дълес ЦРУ планира и през април 1961 г. провежда нападението срещу Куба в Залива на прасетата. Провалът слага край на кариерата на Дълес. По-късно той прекарва голяма част от времето си да направлява построяването на новата щабквартира на ЦРУ в ЛЕНГЛИ, а през ноември 1961 г. подава оставка.
Връща се към цивилния живот и написва „Изкуството на разузнаването“ („The Craft of Intelligence“, 1963) и служи още веднъж на страната си като член на правителствената Комисия за разследване на обстоятелствата по убийството на президента Кенеди.