Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
– Няма да го направи – каза Роджър тихо.
– Пътуванията ми не са ти някаква история за Марко Скитника, момче – каза Изрисувания. – Нямам време да ме забавя някой, който се крие от нощта.
– Сега разполагам с цигулката си – каза Роджър с повече смелост, отколкото изпитваше. – Не ме е страх.
– Трябва ти повече от смелост – каза Изрисувания. – В нощта или убиваш, или те убиват, и нямам предвид само демоните.
Роджър се изпъна и преглътна буцата в гърлото си.
– Всеки, който се опита да ме защити, накрая умира – каза той. – Време е да се науча сам да се защитавам.
Изрисувания се облегна назад и се замисли за жонгльора.
– Последвай ме – каза той накрая и се изправи.
– Извън кръга? – попита Роджър.
– Ако това не можеш да направиш, няма да си ми от полза – отвърна Изрисувания. Когато Роджър се огледа колебливо наоколо, той допълни: – Всеки ядрон на километри оттук е чул какво се е случило с събратята му. Съмнявам се, че ще ги видим повече тази вечер.
– Ами Лийша? – попита Роджър и се изправи бавно.
– Здрачен танцьор ще я предпази, ако се налага – каза човекът. – Хайде.
Той прекрачи кръга и изчезна в нощта.
Роджър изруга, но взе цигулката си и последва мъжа надолу по пътя.
***
Роджър здраво стискаше калъфа на цигулката си, докато се движеха между дърветата. Беше понечил да я извади още в началото, но Изрисувания му беше махнал да я върне обратно.
– Ще привлечеш внимание, каквото не искаме – прошепна той.
– Нали каза, че е малка вероятността да видим ядрони тази нощ – изсъска в отговор Роджър, но Изрисувания просто продължи да върви в тъмнината, сякаш посред бял ден.
– Къде отиваме? – попита Роджър за около стотен път.
Качиха се на малко възвишение, Изрисувания залегна и посочи надолу.
– Виж там – каза той на Роджър.
Долу Роджър видя трима доста познати мъже и един кон, които спяха в тесните граници на един още по-познат преносим кръг.
– Разбойниците – промълви Роджър.
Заля го вълна от емоции – страх, гняв, безпомощност – и в ума си преживя отново мъчението, на което ги бяха подложили с Лийша. Немият се размърда в съня си и Роджър изпита пристъп на паника.
– Следя ги, откакто ви намерих – каза Изрисувания. – Забелязах огъня им, докато ловувах тази нощ.
– Защо ме доведе тук? – попита Роджър.
– Реших, че може да искаш да си вземеш кръга обратно – отвърна Изрисувания.
Роджър върна погледа си към него.
– Ако откраднем кръга докато спят, ядроните ще ги убият още преди те да се усетят какво става.
– Демоните са малко – каза Изрисувания. – Тези долу имат по-големи шансове, отколкото вие имахте.
– И така да е, какво те кара да мислиш, че бих искал да рискувам? – попита Роджър.
– Виждам – каза мъжът – и чувам. Знам какво причиниха на теб... и Лийша.
Роджър замълча за дълго.
– Те са трима – каза той накрая.
– Това е животът навън – отвърна Изрисувания. – Ако искаш безопасност, върни се в града.
Той изхрачи последната дума, сякаш беше ругатня.
Но Роджър знаеше, че и в града няма безопасност. Бе видял как Джейкъб, без да е сторил нищо лошо на никого, се свлича на земята и как Джейсън се смее. Можеше да потърси справедливост след нападението, но вместо това предпочете да избяга. Вечно бягаше и оставяше другите да умират на негово място. Ръката му потърси талисмана, който вече не беше там, докато очите му не изпускаха огъня.
– Сгрешил ли съм? – попита Изрисувания. – Да се върнем ли в лагера?
Роджър преглътна.
– Веднага, щом взема това, което ми принадлежи – реши той.
Двадесет и осма глава
Тайни
332 СЗ
Лийша се събуди от звука на нежно цвилене. Отвори очи и видя как Роджър четкаше червеникавокафявата кобила, която беше купила от Анжие и за миг се осмели да повярва, че последните два дена са били само сън.
Но тогава се показа Здрачен танцьор, грамадният жребец, който се извисяваше над кобилата, и всичко случило се нахлу в съзнанието ù.
– Роджър – попита тихо тя, – откъде се взе конят ми?
Роджър отвори уста за да отговори, но точно тогава Изрисувания дойде в лагера с два малки заека и шепа ябълки.
– Видях вашите приятелчета миналата вечер – обясни той – и реших, че ще пътуваме по-бързо, ако всичките сме на коне.
Лийша замълча за дълго, докато смилаше новината. През нея преминаха десетки емоции, много от тях срамни и противни. Роджър и Изрисувания ù дадоха време и тя им беше благодарна за това.