Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
Лийша се взря в него за няколко дълги секунди, а после въздъхна със стихващо желание да се сражава.
– Вероятно ще чуеш за това съвсем скоро – каза Лийша. – Селяните от Хралупата никога не са били много добри в пазенето на тайни.
Тя им разказа всичко. Не го беше предвидила, но студената, влажна пещера се превърна в някаква изповедалня на пастир, а щом започна, думите ù сами потекоха. Майка ù, Гаред, слуховете, бягството ù при Бруна, животът ù като изгнаник. Изрисувания се наведе напред и отвори уста, когато тя спомена за течния демоногън на Бруна, но я затвори и се облегна обратно назад, избирайки да не я прекъсва.
– Това е то – каза Лийша. – Надявах се да остана в Анжие, но волята на Създателя очевидно е била друга.
– Заслужаваш по-добро – каза Изрисувания.
Лийша кимна и се вгледа в него.
– Защо излезе навън? – попита тихо тя и посочи с брадичка входа на пещерата.
Изрисувания се прегърби и загледа коленете си.
– Наруших обещание – отвърна той.
– Това ли е всичко?
Той я погледна и за пръв път тя не видя татуировките, които очертаваха лицето му, а само погледа му, който я пронизваше.
– Заклех се никога да не им давам нищо – каза той. – Дори от това да зависи живота ми. Но вместо това им дадох всичко, което ме правеше човек.
– Нищо не си им дал – намеси се Роджър. – Аз съм този, който взе кръга.
Ръцете на Лийша стиснаха паницата, но тя не каза нищо.
Изрисувания поклати глава.
– Аз подготвих почвата – каза той. – Знаех как се чувстваш. Когато ги предадох на теб, все едно ги дадох направо на ядроните.
– Щяха да продължат да плячкосват по пътя – каза Роджър. – Светът е по-добър без тях.
Изрисувания кимна.
– Но това не е извинение, че ги дадохме на демоните – каза той. – Със същия успех можех да взема кръга и дори да ги убия лице в лице, на дневна светлина.
– Значи тази вечер излезе навън от чувство за вина – каза Лийша. – А всички останали пъти преди това? Защо тази война с ядроните?
– Ако не си забелязала – отвърна Изрисувания, – ядроните са във война с нас от векове. Толкова нередно ли ще е да им се опълчим?
– Ти се мислиш за Избавителя, така ли? – попита Лийша.
Изрисувания се намръщи.
– Очакването на Избавителя спъва човечеството от триста години – каза той. – Избавителя е мит. Няма да дойде и е крайно време хората да осъзнаят това, и да започнат сами да си помагат.
– Митовете имат сила – каза Роджър. – Не ги отхвърляй така бързо.
– Ти пък откога си вярващ? – попита Лийша.
– Аз вярвам в надеждата – каза Роджър. – Цял живот съм жонгльор и ако съм научил нещо през тези двайсет и три години, то е, че историите, които карат хората да плачат, които ги досягат, са тези, които им дават надежда.
– Двайсет – каза Лийша изведнъж.
– Какво?
– Каза ми, че си на двайсет.
– Така ли?
– Нямаш и толкова, нали? – попита тя.
– Напротив! – настоя Роджър.
– Не съм толкова тъпа, Роджър – каза Лийша. – Познавам те от по-малко от три месеца, а през това време ти порасна с два сантиметра. Това не се случва на никой двайсетгодишен. На колко си? На шестнайсет?
– Седемнайсет – озъби се Роджър. Метна паницата си и разля остатъка от супата. – Доволна ли си сега? Беше права като каза на Джизел, че си достатъчно голяма да ми бъдеш майка.
Лийша се втренчи в него. Отвори уста за да каже нещо остро, но отново я затвори.
– Извинявай – каза тя вместо това.
– А ти, Изрисувани? – попита Роджър като се обърна към него. – Ти ще добавиш ли „прекалено малък” към списъка си с причини да не пътувам с теб?
– Аз станах вестоносец на седемнайсет – отвърна той, – а още по-рано започнах да пътувам.
– И на колко е Изрисувания? – попита Роджър.
– Изрисувания се роди в Красианската пустиня преди четири лета – каза той.
– А мъжът зад защитите? – попита Лийша. – На колко беше, когато умря?
– Няма значение колко лета е живял – каза Изрисувания. – Той беше едно глупаво, наивно дете и мечтите му бяха толкова големи, че нищо добро не можеха да му донесат.
– Затова ли трябваше да умре? – попита Лийша.
– Беше убит. И да.
– Как се казваше? – прошепна Лийша.
Изрисувания замълча за дълго.
– Арлен – каза той накрая. – Името му беше Арлен.
Двадесет и девета глава
В светлината на идващото утро
332 СЗ
Когато Изрисувания се събуди, бурята беше затихнала временно, но сиви облаци тежаха в небето с обещание за още дъжд. Той погледна в пещерата, защитените му очи с лекота прозираха в мрака, и различи двата коня и спящия жонгльор. Лийша, обаче, липсваше.