Защитения

– Знам – отвърна Изрисувания. – И затова ги оставям на мира. В света има много повече от някакви села и градове, и ако цената на едното е да загубиш другото... – Той сви рамене. – Остави хората да се крият по домовете си, затворени като пилци. Страхливците не заслужават по-добро.

– Тогава защо ни спаси от демоните? – попита Роджър.

Изрисувания сви рамене.

– Защото вие сте хора, а те са вредители – отвърна той. – И защото се борехте да оцелеете до последната минута.

– Че какво друго да направим? – попита Роджър.

– Ще се учудите, колко много просто лягат на земята и чакат края си – каза Изрисувания.

***

Добро разстояние покриха на четвъртия ден, откакто напуснаха Анжие. Нито Изрисувания, нито жребецът познаваха умората, и Здрачен танцьор с лекота поддържаше темпото на едрия бяг на господаря си.

Когато накрая си направиха лагер за през нощта, Лийша сготви тънка супа от останалите провизии на Изрисувания, но тя едва покри дъното на стомасите им.

– Какво ще правим с храната? – попита го тя, когато Роджър довърши остатъка ù.

Изрисувания сви рамене.

– Не знаех, че ще имам компания – каза той като седна отново и започна внимателно да рисува защити по ноктите си.

– Два дена яздене ще ни дойдат много без храна – оплака се Роджър.

– Ако искате да съкратим пътуването наполовина – каза Изрисувания, докато подухваше на ноктите си да изсъхнат. – Можем да пътуваме и през нощта. Здрачен танцьор надбягва повечето ядрони, а аз ще убивам останалите.

– Прекалено опасно е – каза Лийша. – Няма да сме от полза на Хралупата на дърваря, ако умрем. Просто ще се наложи да пътуваме гладни.

– Аз не напускам защитите през нощта – съгласи се Роджър и разтри стомаха си със съжаление.

Изрисувания посочи ядрон, който дебнеше лагера.

– Можем да изядем това – каза той.

– Шегуваш се! – извика Роджър с отвращение.

– Дори мисълта за това е противна – съгласи се Лийша.

– Не е чак толкова лошо всъщност – каза човекът.

– Ти си ял демон? – попита Роджър.

– Правя каквото ми се налага, за да оцелея – отвърна човекът.

– Е, аз със сигурност няма да ям демонско месо – каза Лийша.

– Нито пък аз – съгласи се Роджър.

– Добре, тогава – въздъхна Изрисувания, стана, взе си лъка, колчан стрели и дълго копие. Свали робата си, откривайки защитената си плът, и отиде до ръба на кръга. – Ще видя какво ще успея да уловя.

– Не е нужно... ! – провикна се Лийша, но мъжът сякаш не я чу. След секунда изчезна в мрака.

Мина повече от час, преди да се завърне с чифт охранени зайци, които носеше за ушите. Подаде улова на Лийша, седна на мястото си и отново хвана миниатюрната четка за изписване на защити.

– Свириш ли? – попита той Роджър, който тъкмо бе подменил струните на цигулката си и сега ги настройваше с подръпване.

Роджър подскочи при думите му.