Защитения

– Беше ли нужно това? – попита тя и прекъсна тишината.

– Кръгът не е направен, за да издържи на такова количество ядрони наведнъж – каза Изрисувания, а гласът му отново беше студен и безизразен. – Нямах представа дали ще издържи.

– Можеше просто да ме помолиш да спра да свиря – каза Роджър.

– Да – съгласи се Изрисувания. – Можех.

– Тогава защо не го направи? – настоя Лийша.

Изрисувания не отговори. Прекрачи кръга и започна да събира стрелите си от демонските трупове.

Лийша спеше дълбоко по-късно същата нощ, когато Изрисувания се обърна към Роджър. Жонгльорът, зареял поглед извън кръга към загиналите демони, подскочи уплашен, когато мъжът клекна до него.

– Имаш власт над ядроните – каза той.

Роджър сви рамене.

– Ти също – каза той. – Повече отколкото аз бих имал някога.

– Можеш ли да ме научиш? – попита Изрисувания.

Роджър се обърна и срещна пронизителния му поглед.

– Защо? – попита той. – Убиваш демоните на килограм. Моят номер какво е в сравнение с това?

– Мислех, че познавам противниците си – каза Изрисувания. – Но ти ми показа, че греша.

– Смяташ, че не могат да са само лоши, щом музиката им харесва? – попита Роджър.

Изрисувания поклати глава.

– Чак покровители на изкуството не са, жонгльоре – каза той. – Спреш ли да свириш, ще те убият без да се замислят.

Роджър кимна, съгласен с позицията му.

– Тогава защо да се мъчиш? – попита. – Ще хвърлиш прекалено много труд, за да се научиш да свириш, а накрая само ще омайваш зверовете, които би могъл просто да убиеш.

Лицето на Изрисувания стана грубо.

– Ще ме научиш ли или няма? – попита той.

– Ще те науча... – каза Роджър, докато обмисляше идеята, – но ще искам нещо в замяна.

– Имам много пари – увери го Изрисувания.

Роджър махна с ръка пренебрежително.

– Винаги мога да изкарам пари, когато ми потрябват – каза той. – Това, което искам, е по-ценно.

Изрисувания не каза нищо.

– Искам да пътувам с теб – заяви Роджър.

Изрисувания поклати глава.

– Никакъв шанс – каза той.

– Човек не се учи да свири на цигулка за една нощ – възрази Роджър. – Ще ти трябват седмици, за да станеш поне среден, а дори това няма да ти е достатъчно, за да омаяш и най-непридирчивия демон.

– А ти какво печелиш от цялата работа? – попита Изрисувания.

– Материал за истории, които ще пълнят амфитеатъра на херцога нощ след нощ – каза Роджър.

– Ами тя? – попита Изрисувания и кимна назад към Лийша.

Роджър погледна към билкарката, докато гръдта ù нежно се издигаше и спадаше в съня ù, и значението на този поглед не обягна на Изрисувания.

– Тя ме помоли да я придружа до дома ù, нищо повече – каза Роджър накрая.

– Ами ако те помоли да останеш?