Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Какво можем да направим за вас?
За тяхна огромна изненада Саболир извади паспорта на Гавалан и първото им разрешително за кацане и ги постави на масата.
— Ето ви документите, надлежно одобрени и заверени — рече той с натежал от официалност глас. — Имамът заповяда незабавно възобновяване на всички операции. Ислямска република Иран функционира нормално и след три дни летището ще бъде отворено за всички полети по предварително утвърдения график. Вие можете да започнете работа както обикновено.
— И ще започнем да обучаваме пилоти за иранските ВВС? — попита Макайвър, стараейки се да прикрие тържеството в гласа си. Това беше един огромен и изключително доходен контракт за компанията.
— Предполагам, че… — поколеба се Саболир.
— Не — твърдо проговори моллата, после продължи на съвсем приличен английски: — Това ще бъде решено от имама или Революционния комитет. Ще се погрижа да получите ясен отговор, но засега няма да се занимавате с тази дейност. Всичко останало можете да започнете незабавно — доставка на резервни части, редовни полети за „Иран Ойл“ и „Иран Тимбър“ — с предварително обявени и одобрени полети, разбира се. Вдругиден всичко ще бъде наред.
— Отлично! — възкликна Гавалан, а Макайвър одобрително кимна.
— Смяната на екипите на петролните кладенци ще бъде задача, на която ще се дава предимство, тъй като производството на петрол трябва да се възобнови час по-скоро! — добави моллата. — Всеки вътрешен полет ще се придружава от един ислямски гвардеец.
— Само с предварително разрешение и при условие, че е навреме за полета — внимателно, но твърдо каза Макайвър, готов за неизбежния сблъсък. — Без оръжие, разбира се.
— Въоръжените ислямски гвардейци ще летят, за да ви пазят от отвличане, враговете на народа все още са твърде много! — остро отвърна моллата.
— Ще бъдем изключително доволни да си сътрудничим, ваше превъзходителство — намеси се спокойно Гавалан. — Но аз съм сигурен, че не желаете да поставяте под заплаха живота на хората и на цялата ислямска държава. Официално ви моля да предадете на имама нашето настояване по време на полетите да не се носи оръжие… очевидно вие сте влиятелен човек и имате непосредствен достъп до него… Междувременно всички наши самолети ще останат на земята до получаването на официално разрешение от страна на вашето и моето правителство.
— Не можете да направите това, полетите трябва да бъдат незабавно възобновени! — ядосано отвърна моллата.
— Предложете на имама и един компромисен вариант: вашите гвардейци задържат оръжието си, но капитанът прибира мунициите им, докато трае полетът. Съгласен ли сте?
Моллата се поколеба и Гавалан твърдо добави:
— Нали имамът издаде заповед за предаване на ВСИЧКИ оръжия?
— Да — кимна духовникът, после се реши: — Много добре, съгласен съм.
— Благодаря ви. Мак, подготви документа за подпис от Негово превъзходителство, така се урежда положението на нашите екипажи. Ще ни бъдат нужни и нови документи за полети, ваше превъзходителство, старите са от предишния режим и вече не вършат работа… Можем ли да разчитаме на личното ви разрешение и подкрепа? Вие очевидно сте високопоставен човек и добре знаете какво имам предвид… — Млъкна и загледа как моллата буквално пораства в собствените си очи от умело подхвърления комплимент.
Беше около тридесетгодишен мъж с мазна брада и парцаливи дрехи. От акцента му личеше, че някога е бил студент в Англия, вероятно един от хилядите ирански младежи, изпратени да следват в чужбина с шахска стипендия.
— Вярвам, че ще ни снабдите с нови документи веднага и така ще станем легитимни пред новия режим…
— Ние… ние ще издадем нови документи за всеки самолет поотделно — отвърна моллата, после отвори очуканото си куфарче и измъкна купчина бумаги. Сложи на очите си стари очила с голям диоптър, едното стъкло беше спукано. — На вас са поверени тринадесет хеликоптера 212 с иранска регистрация, седем 206 и четири „Алует“, пръснати из цялата страна и собственост на „Иран Хеликоптърс Къмпани“, нали така?
— Не съвсем — поклати глава Гавалан. — Всички те са собственост на компанията „С-Г Хеликоптърс“ със седалище в Абърдийн. ИХК е съвместно предприятие между нас и правителството на Иран, тя ще стане собственик на машините едва след като ги заплати.
Моллата се намръщи и приближи хартията до очите си.
— Но вие имате подписан договор, според който „Иран Хеликоптърс“ влиза във владение на самолетите, а тя е иранска компания…