![Вещиците: Лашър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/4/veshchicite-lashr-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Лашър [bg]». Краткое содержание книги:
Поведох я по коридора, вятърът тряскаше вратите пред нас, клатеше клоните на дъбовете отвън и шибаше яростно колите и каретите, които минаваха по булеварда.
Никой не понечи да ме спре и аз я заведох до Ричард, който щеше да я настани в колата. После седнах до нея, а Стела отново се настани на коленете ми. Казах на Ричард да потегля, а момичето се обърна и се вгледа в къщата, във високия прозорец и събралите се на верандата изумени хора.
Не бяхме изминали и пет метра, когато те се разкрещяха:
— Убиец, убиец! Той отвежда Евелин! — Викаха това един на друг, сякаш се подтикваха да сторят нещо. Младият Рагнар хукна след нас и занарежда, че ще се видим в съда.
— Ще те чакам с нетърпение! — отвърнах аз от трещящата кола. — Ще те разоря с дела. Аз съм основател на най-добрата юридическа фирма в града! Давай, съди ме. Нямам търпение.
Колата се движеше тромаво и шумно по Сейнт Чарлз авеню, и все пак по-бързо от теглените от коне карета. Момичето стоеше между Ричард и мен и се взираше във всичко с такова любопитство, сякаш наистина никога не бе излизала навън.
Мери Бет ни чакаше на стъпалата.
— И какво смяташ да правиш с нея сега? — попита тя.
— Ричард — рекох аз. — Май няма да мога да вървя повече.
— Ще извикам момчетата — отвърна той и хукна нанякъде, като викаше и пляскаше с ръце. Двете момичета слязоха от колата и Стела вдигна ръце към мен.
— Аз ще те държа, скъпи. Няма да ти позволя да паднеш. Ти си моят герой!
Момичето стоеше с отпуснати ръце и ме гледаше. После се обърна към Мери Бет и къщата, откъдето вече тичаха слугите.
— Какво смяташ да правиш с нея? — отново попита Мери Бет.
— Дете, искаш ли да дойдеш в нашата къща? — попитах аз слабото красиво момиче с бледорозова трепереща устичка, която се издаваше леко напред на фона на хлътналите й бузи. Очите й бяха сиви като дъждовно небе.
— Ще дойдеш ли в нашата къща? — попитах отново. — Тук си в безопасност, можеш да обмислиш дали искаш да прекараш живота си като затворница, или не. Стела, ако умра на стълбището, поверявам ти това дете, чуваш ли?
— Няма да умреш — каза Ричард, моят любовник. — Ела, ще ти помогна. — Но ясно виждах тревогата на лицето му. Той беше по-притеснен за мен от всички останали.
Стела тръгна първа, момичето я последва, а двамата с Ричард вървяхме отзад. Той ме беше обгърнал с ръка и буквално ме носеше, но все пак ме оставяше да стъпвам по стъпалата, за да запази достойнството ми.
Най-сетне влязохме в стаята ми на третия етаж.
— Дайте храна на момичето — наредих аз. — Изглежда, сякаш никога не е яла нищо свястно. — Отпратих Стела и Ричард и се свлякох на леглото. Бях толкова изтощен, че даже не можех да мисля.
После погледнах нагоре и душата ми се изпълни с отчаяние. Това красиво младо създание в началото на живота си и аз — старецът, който вече виждаше своя край. Бях толкова уморен, че почти бях готов да се отдам на смъртта, ако това дете нямаше нужда от мен.
— Разбираш ли какво става? — попитах я. — Знаеш ли кой съм?
— Да, Жулиен — отвърна тя без никакво усилие. — Знам всичко за теб. Това е твоят таван, нали? — Гласът й леко трепереше. Тя огледа гредите по тавана, книгите ми, камината и стола, всичките ми скъпоценности, както и виктролата и купчините плочи. После ме погледна и се усмихна доверчиво.
— Божичко — прошепнах аз. — Какво ще правя с теб сега?
Двайсет и едно
Хората, които живееха в тази светла малка къща, бяха с кафява кожа. Очите им бяха черни, косите им също. Кожата им светеше под лампата над масата. Бяха дребни, с очертани скули, а дрехите им бяха много ярки — червено, синьо, бяло. Дрехи, които се опъваха по пълните им ръце. Когато видя Емалет, жената стана и отиде до мрежестата врата.
— За бога, дете! Влизай вътре! — рече тя и погледна Емалет в очите. — Джером, ела виж. Та това дете е чисто голо. Господи боже!
— Измих се с вода — каза Емалет. — Майка ми е болна, лежи под дървото. Тя не може да говори вече. — Емалет протегна ръце напред. Бяха влажни. Косата й също висеше на мокри кичури по гърдите. Беше й малко студено, но въздухът в стаята бе топъл и неподвижен.