![Вещиците: Лашър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/4/veshchicite-lashr-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Лашър [bg]». Краткое содержание книги:
— Не казвам такова нещо, Стела — отвърна Мери Бет, спокойна както винаги. — Не ме е страх от това дете, без значение какви сили има. Просто ми е жал за нея. — Тя се надвеси над мен. Аз седнах на дивана, решен да направя нещо, но все още исках да науча повече.
— Карлота започна всичко, като отиде там. Момичето се крие на тавана.
— Не се крие. Заключена е!
— Стела, млъкни! Не ставай досадна, за бога.
— Мамо, тя никога не е излизала от онази къща, също като Барбара Ан! По същата причина. В тяхното семейство има много вещерски дарби, чичо Жулиен. Барбара Ан беше малко луда, но това момиче носи и кръвта на Кортланд, тя вижда бъдещето.
— Никой не може да вижда наистина бъдещето — обяви Мери Бет. — И никой не би искал да го вижда. Жулиен, това момиче е просто странно. Срамежливо. Чува гласове. Вижда призраци. Нищо ново. Тя е само по-изолирана от останалите, защото живее сред старци.
— Как е посмял Кортланд да не ми каже! — възмутих се аз.
— Не е посмял — каза Мери Бет. — Не иска да те огорчава.
— Не му пука — сопнах се аз. — Проклетник! Да остави дъщеря си с онези откачалки! Значи Карлота е отишла там, в онази къща, под покрива на Тобиас, който открай време ме нарича убиец.
— Но, чичо Жулиен, ти си си убиец — отбеляза Стела.
— Я да мълчиш! — викна Мери Бет.
Стела се нацупи, което означаваше поне временна победа.
— Карлота е отишла да пита момичето какво вижда, да направи предсказания — най-опасната от всички игри. Аз й забраних това, но тя все пак е отишла. Чула да се говори, че това момиче има повече сила от всеки в нашето семейство.
— Много е лесно да се каже — въздъхнах аз. — Повече сила от всеки друг. Навремето и аз твърдях същото, още когато по света имаше карети, роби и идилия. Повече сила.
— О, нима не разбираш намека? Това момиче носи кръвта на много Мейфеър. Като прибавим и Кортланд, броят им става просто невероятен!
— О, да — рекох. — Барбара Ан е дъщеря на Уокър и Сара, и двамата Мейфеър. А Сара е дете на Аарън и Мелиса Мейфеър.
— Да, и те са деца на Мейфеър и прочие. Мисля, че всички предшественици на това дете са Мейфеър.
— Да, така изглежда. — Прииска ми се да запиша това в книгите си и да поразсъждавам върху него. Тогава с болка си спомних, че бяха изгорени. Изпитах голяма горчивина, замълчах и просто слушах тяхното бърборене.
— Момичето не вижда бъдещето — обяви Мери Бет и седна до мен. — Карлота е отишла, за да се увери, че сме прокълнати и обречени. Нали знаете, че все това си пее.
— Тя вижда просто вероятности, като всички нас — каза Стела с мелодраматична въздишка. — Има силно предчувствие.
— И какво е станало?
— Карлота се качила на тавана, за да посети Евелин и то неведнъж. Играла си с момичето, извела я навън, и тогава то, въпреки че рядко говори, направило някакво ужасно предсказание.
— Какво по-точно?
— Че ние ще изчезнем от лицето на земята — каза Стела. — Че ще бъдем унищожени от онзи, който ни е помагал.
Аз вдигнах глава и погледнах Мери Бет.
— Жулиен, това са глупости.
— Затова ли изгори книгите ми? Затова ли изгори цялото знание, което бях събрал?
— Жулиен — въздъхна тя, — ти си един стар мечтател. Момичето казало това само колкото да получи подарък или пък да накара Карлота да си иде. Всички сме наясно. То е почти нямо. Седи си всеки ден до прозореца и гледа движението по Сейнт Чарлз авеню. Понякога пее или говори в рими. Не може дори да си върже обувките или да си среше косата.
— И онзи гаден Тобиас не я пуска да излиза — каза Стела.
— По дяволите, вече чух достатъчно. Да изкарат колата ми отпред.
— Не можеш да шофираш — възпротиви се Мери Бет, — ти си болен. Нима искаш да умреш на стълбите на онази къща? Моля те, бъди така любезен да се споминеш у дома, сред нас.
— Не съм тръгнал да умирам още, скъпа моя дъще — обявих аз. — Кажи на момчетата да изкарат колата веднага, или ще ида дотам пеша. Ричард, къде е Ричард! Ричард, донеси ми чисти дрехи и всичко останало. Ще се преоблека в библиотеката. Не мога да изкача стълбите. Хайде, бързо.
— О, ама ти наистина ще им изкараш ангелите — обади се Стела. — Те ще решат, че отиваш да я убиеш.
— Да я убия ли? И защо?! — изумих се аз.
— Защото е по-силна от нас, не разбираш ли? Чичо Жулиен, помисли за завещанието, нали все това ми повтаряш. В него има ли клауза, която да й позволи да получи всичко?