Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 ... 313
Перейти на страницу:

Дора и аз? Но, скъпа Минерва, нали вече ти разказах за нас?

(Пропуснато)

… Започнахме да превозваме стоки в същата година, в която се роди Гиби, а Зак беше, ъ… на осемнайсет, мисля… налага ми се постоянно да преобразувам датите на Нови начала в стандартни години. Зак беше по-висок от мен, почти два метра, и тежеше може би около осемдесет килограма, а Анди беше почти колкото него и по размери, и по сила. Реших, че не трябва да отлагам, защото Зак във всеки момент можеше да се ожени, а не бива да изпращам Анди сам с фургона. Айвър беше едва на девет — достатъчно голям, за да помага във фермата, но още малък за подобно пътешествие.

За съжаление не намерих желаещи извън нашето семейство. Тогава в долината живееха около дузина семейства, но те още не бяха живели толкова дълго тук, колкото нас, и засега не се нуждаеха от нищо.

Трябваха ми три нови фургона; не само защото моите се бяха поизносили, а и защото на Зак щеше да му трябва фургон след сватбата. След това щеше да се наложи да търся фургон и за Анди, Хелън и така нататък… Нуждаех се и от ново рало и някои други механични селскостопански инструменти. При целия си разцвет Щастливата долина не можеше да мине, без да купува метални предмети, но това положение не продължи дълго.

Отново съставих голям списък на нещата, които трябва да се купят…

(Пропуснато.)

… Веднъж на три месеца. Но хранителните продукти, които произвеждаха повече от петдесетте семейства, не струваха много на другия край на маршрута; фермерите там не си губеха времето да превеждат кервани от мулета през Бастион и прерията. Продължавах да поддържам връзка с цивилизацията и чрез Джон Меджи. Благодарение на него и на факта, че все още имах дял в Анди Джей, аз можех да докарвам в долината предмети, които нямаше откъде другаде да дойдат. Взех някои неща и за себе си. Дора получи водопровод след първото пътешествие на децата ни. Веднага след връщането им Хилда забременя от Зак, а дъщеричката им Ингрид-Дора се роди точно когато Дора вече разполагаше с вана — бях успял да изпълня обещанието си. С останалите вещи плащах на фермерите, които работеха за мен. Търговският ни баланс бе положителен благодарение най-вече на породата мулета, водеща началото си от Бак — те бяха силни, умни и говореха доста добре. След като насред прерията бяха изкопани два кладенеца, вече спокойно можех да разчитам, че един керван мулета може да стигне до Сепарация, без да намалее наполовина. Което означаваше, че в долината ще се появят лекарства, книги и много други вещи.

(Пропуснато.)

… Лазарус Лонг нямаше намерение да стряска собствената си съпруга — просто досега никога никой от тях не бе чукал на вратата на спалнята на другия. Когато видя, че вратата е затворена, той тихичко я открехна; все пак Дора можеше и да спи.

Жена му стоеше до прозореца, бе обърнала огледалото към светлината и старателно издърпваше от косата си дълги сребристи косми.

Лазарус беше шокиран. Но веднага дойде на себе си.

— Прелестна моя…

— Ох! — Тя се обърна. — Стресна ме. Не съм чула как си влязъл, скъпи.

— Извинявай. Моля те, дай ми това!

— Какво да ти дам, Удроу?

Той се приближи към нея и измъкна от пръстите й сребристия кичур.

— Ето това, любима. Всеки косъм на твоята глава ми е скъп. Позволи ми да ги запазя.

Дора не отговори. И Лазарус забеляза, че очите й са пълни със сълзи. Една сълзица се търкулна по бузата й.

— Дора, скъпа, защо плачеш?

— Извинявай, Лазарус. Не исках да ме виждаш как правя това.

— За какво е всичко това, прелестна моя? Аз имам много повече побелели косми от теб.

— Недей, любими. Беше ми обещал никога да не ме лъжеш.

— Защо, прелестна моя? Косата ми наистина е побеляла!

— Скъпи, знам, че не искаше да ме свариш неподготвена… Аз също не те шпионирах, когато почиствах в стаята ти и намерих козметичен комплект… Лазарус, това беше преди повече от година. Някаква боя, нали? С която правиш червените си коси да изглеждат посребрели. А аз правя обратното — избавям се от побелелите си коси…

— Ти започна да скубеш белите си косми, когато разбра, че се опитвам да изглеждам по-стар? О, скъпа моя…

1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)