Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Готов ли си, братко Кап? — попита той. — Огънят вече се промъква през отвора на бойницата и, макар че суровите греди не пламват лесно като някои раздразнителни хора, никой не може да гарантира, че няма да започнат да горят, ако се нагреят достатъчно. Готова ли е бъчвата? Провери дали огънят е точно под тази бойница, за да не отиде напразно нито една капка.
— Ест! — отговори по моряшки Кап.
— Тогава чакай сигнал. В критични минути трябва да се запазва спокойствие и да не се влиза безразсъдно в бой. Чакай сигнал.
Докато даваше тези разпореждания, Следотърсача сам се приготвяше, защото реши, че е настъпил моментът за действие. Той вдигна сърнебойката, прицели се и стреля. Това му отне само няколко секунди и като изтегли пушката от амбразурата, погледна навън.
— Един негодник по-малко — промърмори на себе си Следотърсача. — Виждал съм го и преди този безмилостен дивак! Впрочем, постъпвал е според характера си и получи според заслугите си. Ще сваля още един подлец и това ще бъде достатъчно за тази нощ. Утре битката сигурно ще бъде по-ожесточена.
Като си говореше сам, Следотърсача зареди пушката и когато свърши изречението си, на земята се гърчеше още един индианец. Това наистина се оказа достатъчно. Притаената в храстите орда не дочака третия удар на безпогрешното му оръжие и хукна да търси по-сигурно прикритие.
— А сега заливай, мастър Кап — каза Следотърсача. — Аз поставих печата си върху тия подлеци и тази нощ няма защо да се страхуваме повече от огън.
— Пази се, ще те намокря! — извика Кап и така умело изля водата, че огънят веднага угасна.
Тъй завърши това необикновено сражение и остатъкът от нощта мина спокойно. Следотърсача и Кап стояха на пост един след друг, но и двамата не спаха както трябва. И двамата бяха привикнали на продължително бодърстване и безсънието не ги плашеше. В подобни случаи Следотърсача не изпитваше нито глад, нито жажда, а умората сякаш не го докосваше.
Застанала до постелята на баща си, Мейбъл мислеше колко преходно е щастието на този свят. Макар да бе живяла и преди без баща си и връзката й с него да бе по-скоро въображаема, отколкото реална, сега, когато предстоеше да го загуби завинаги, на нея й се струваше, че със смъртта му светът ще опустее и тя никога вече няма да бъде щастлива.
ГЛАВА XXV
В нощта ви вятър като псе пребито.
изля се силен дъжд като река.
Сега вън грее слънцето измито
и пеят птички в свежата гора.