Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Една от сестрите извика по име следващия пациент от скупчилата се тълпа. Някакъв мъж отговаряше на телефона и едновременно обслужваше компютърния терминал.
— Ти не се обаждаше — каза Болд. Разгръщайки картоните, я попита: — Какво търсиш?
— Инжекция от това лекарство. — И му подаде бланка за оформяне на лекарствени пратки, върху която беше написано на ръка названието на антибиотик. — Тази дума трябва да бъде написана ето тук — обясни тя, посочвайки едно от правоъгълничетата в картона, който в момента преглеждаше. — Докторите обаче пишат с краката си и всъщност не знам какво точно търся. Как може хора, които са прекарали десет години в университета, да пишат така, сякаш нямат и основно образование?
— Как може ти да не се обадиш повече от час?
Тя махна с ръка към телефонния автомат. Един мъж говореше в слушалката, а след него се виеше дълга опашка.
— Тук ври и кипи. Мислех, като свърша работа, и тогава да се обадя. Знам, че е като стрелба напосоки, но…
— Не, Боби, това си е направо гениален ход.
Той рядко правеше комплименти и тези негови думи я накараха да спре за момент.
— Когато момичето ми каза, че се сеща за него… е, почувствах се като на Коледа. Исках да го открия и да ти го поднеса като подарък. Не исках предварително да се обаждам. — След което изкрещя: — Ето го! — и вдигна високо картона, който току-що беше погледнала. Извърна се и извика към мъжа пред компютрите. — Джони Бабкок! Дайте ми всичко, което имате за него.
Мъжът се подвоуми как да постъпи, не знаейки коя е Боби. Болд и Гейнис се легитимираха почти едновременно, само Болд произнесе пръв:
— Полиция!
Това предизвика истинска суматоха сред насъбралите се хора. Болд се извърна и видя как четирима младежи тъкмо се изнизваха на бегом през вратата.
Докато изписваше съобщеното му от Гейнис име върху екрана, мъжът каза:
— Много подходящ начин да се поразреди тълпата. Много ви благодаря. И аз смятам да го използвам някой път.
След което се извърна към екрана и изчете на глас появилата се информация:
— Бабкок Джонатан. Няма телефон. Улица „Южен Вашингтон“, хиляда седемстотин и четири, апартамент две ве. Да ви го разпечатам ли?
Нямаше кой да му отговори. Двамата полицаи вече бяха на вратата.
60.
Дафи паркира недалеч от къщата на Сантори на улица „Джексън“, където с Болд преди време бяха арестували Никълъс Хол.
Протегна ръка към мобифона си, за да повика подкрепление — машинална реакция, автоматизирана след толкова години работа, но се отказа. Заради Бен и най-вече заради себе си — не искаше да излезе отново, за втори път в рамките на двадесет и четири часа, че се е лъгала. Разумът й подсказа, че е по-добре първо да проучи обстановката и едва тогава да се обади.
Прехвърли чантата през дясното си рамо, отвори я и пъхна ръка вътре, улавяйки пистолета. Нямаше да паркира в алеята до къщата, защото колата й беше различна марка от тази на Мартинели. Щеше да я остави тук и да отиде пеша до къщата, прикривайки си лицето, доколкото беше възможно. Мисълта Гарман да е забелязал и прочел адреса на Бен върху раницата й се струваше състоятелна. Ако беше така наистина, Колежанина точно в този момент можеше и да я наблюдава, покачен на някое дърво, или все още да подготвя запалителната си инсталация в личната си лаборатория. А можеше и да дълбае нова препратка към Библията върху кората на някое дърво. Нямаше да се оглежда и да го търси по дърветата наоколо, нямаше да се издава. Ще влезе вътре, надявайки се да намери Бен. Нали всъщност не беше много сигурна за случилото се с Гарман?
Потейки се от притеснение и стискайки пистолета, пъхнала ръка в отворената си чанта — сърцето й биеше до пръсване — тя въздъхна тежко и излезе от колата. Държи всичко под контрол, успокояваше се тя. Нямаше защо да се паникьосва.