Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Сега е мой ред — каза Коч, измъквайки се от колата на Болд.
Сержантът се запита какво ли го очаква, като се разбере, че се е възползвал от услугите на Коч. Може би каса бира или бутилка уиски щяха да осигурят мълчанието му. А може би Шосвиц щеше да разбере и скандалът тогава му беше в кърпа вързан. Нямаше избор обаче. И заради собствената му и на семейството му безопасност, и заради безопасността на всички други, много беше важно Коч да си свърши работата с камерата.
Болд наблюдаваше Коч, докато пресича улицата, с раница, прехвърлена през рамо. С маратонки и дънки той не изглеждаше по-различен от хилядите други жители на Сиатъл. Нищо не издаваше в него полицая. Това беше още едно нещо, по което се различаваха — Болд с едрата си фигура и късата си подстрижка нямаше как да не носи отпечатък върху себе си от двадесет и четири годишната си служба в полицията.
Коч наближи задната страна на къщата и се изкачи по аварийната стълба до стълбищната площадка на втория етаж, към нея имаха излаз всички стаи. Коленичи, бръкна в раницата си и само след секунда вече пъхаше в пролуката под ръба на вратата тъничък кабел с прикрепена към него миниатюрна камера.
Специалистите като Коч бяха забележителни не само заради изключителните им технически познания и анализаторски умения, но и заради способността им да се вписват в обстановката и при най-странни обстоятелства. Гледан откъм улицата, Коч приличаше на човек, който така и не намираше ключовете си в раницата, докато всъщност продължаваше да напъхва кабела в стаята под наем на Гарман.
Болд беше участвал и в други операции, при които бяха използвали фиброоптични камери. Ако бяха в добри ръце, тези приспособления можеха да се придвижват, придържайки се ниско към пода, от стая в стая, и да дават ясна картина с широк ъгъл на визиране за обитателите и обстановката. Фактът, че Коч продължаваше да действа, накара Болд да мисли, че не само не беше видял някого вътре, но не беше попаднал и на бомбичка, приготвена за неканен посетител, или други заложени да гръмнат механизми. Това че не се виждаха, не означаваше обаче, че ги нямаше. Колкото и да му се искаше да надникне в тази стая — със заповед или без — нямаше ни най-малко желание да умре като Дороти Инрайт. Колежанина беше доказал, че притежава изключителни технически познания и умения. Болд нямаше никакво желание да ги подлага на проверка.
Коч прибра устройството, спусна се по стълбата и извървя цяла пресечка, преди да завие и да се озове отново в колата при Болд.
Върна лентата в началото, пусна я да се върти и едновременно с това се залови да дава обяснения на Болд. Картината с широк ъгъл на визиране беше поместена в голям кръг, чиито най-външни очертания бяха размазани. Видяна по този деформиран начин, като монокулярен образ, квартирата на Гарман придобиваше зловещ вид.
— Една-единствена стая е. Бавих се около минута, за да проверя вратата и касата й за заложени капани или кабели — нищо нямаше. Банята е плътно вдясно. Подминавам я. Веднага след това идва леглото с тъмна покривка, вляво има шкаф, виждаш ли? Добре… Сега проверявам отново входната врата — няма заложени капани или други уловки. — Кабелът през цялото време, докато говореше, се виеше из вътрешността на стаята ниско над пода. Изведнъж образът на екрана като че се пораздруса и стана невъзможно нещо да се различи. — Прибрах кабела и го пренагласих да ни покаже вътрешността на височина малко над метър. — Образът се изясни. — Влизаме в банята — ето плота около мивката, паста за зъби „Крест“, самобръсначка „Шик“, крем за бръснене не се вижда. Връщаме се в стаята, обикаляме около масичката. Оооп… Както виждаш, обстановката е доста потискаща. Няма телевизор. Няма радио. Чисто е. Твоето момче е много придирчиво към реда. Беше доста трудно да погледна над масичката. Опитах няколко пъти, докато успея. Както виждаш никаква следа от тайна лаборатория. Няма килер. До банята има закачалка — на нея има закачен един шлифер. И толкова. Няма много места за криене на каквото и да било. Смятам, че меси коктейлите си някъде другаде.
— Рецепти? Календари? Книги? Нещо, което да подскаже наличието на друг адрес?
— Нищо такова нямаше. А, ето. Масичката. Върху нея има седем бели плика, осемнайсет празни листчета с големината на картончета. Метална кутия с моливи и химикали. Свитък марки с американското знаме.