Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Виж, Бърни. Ценя това, което правите. Наистина. Но Фил прекрати разследването по случая. Никакви съвместни инициативи между отделите, ако не са във връзка с вече задържаните.
Лофгрийн изглеждаше съкрушен.
— Той откъде ще разбере какво обсъждаме с теб? — И зашепна: — Зарежи го Шосвиц. Аз съм цивилен. Да не мислиш, че може да ме уволни? Ще ме хване, ама друг път. — Той застана плътно до Болд. Дъхът му миришеше на кисело. Болд изобщо не беше настроен в този момент да слуша лекциите на съдебния лекар. — Ще кажем, че се опитваме да докажем вината на Стивън Гарман. Никой копче не може да ни каже. Виж, във ФБР имат всичко на файлове — цветовите схеми на всички произведени мастила: за писалки, флумастери, ленти за пишещи машини, касети за принтери, за каквото се сетиш. Снабдихме се с безброй схеми, за да се получи сравнението по-прецизно. — Болд се почувства раздразнен, не му се слушаха подобни обяснения в момента. — Ще успеем да идентифицираме мастилото, Лу — а това е много важно. Защото всичките му писма са написани все със същото мастило. Ако ми доведеш твоя човек с химикал в джоба, ще докажа, че той ни е пращал посланията.
— Изгубихме го, Бърни.
— Защо е бил с велосипед. Чух за това.
— Не. Искам да кажа изгубихме го изобщо. Ако утре се появи в автомивката, което е твърде вероятно, Шосвиц ще му прати призовка за разпит. Ще му поиска да даде показания за избухналия преди години пожар. Сигурен съм, че лейтенантът ще го направи. И това ще бъде краят. Този човек е ужасно предпазлив. С ченгел да му вадим думите, пак нищо няма да измъкнем.
— Страшно съжалявам да го чуя — призна Лофгрийн с видимо понамалял ентусиазъм. — Е, добре — претегли ситуацията той. — Тони и аз просто продължаваме да работим. — Погледна часовника си. — Прибираш ли се?
— Не мога да си го позволя — отвърна Болд.
Искаше му се да се прибере у дома и в същото време нямаше желание да се изправи лице в лице с Лиз. Искаше му се да я успокои, но тя трябваше първа да заговори за болестта, а не той. Не беше сигурен какво точно иска.
Вечерният здрач бързо чезнеше под напора на тъмнината. В скоро време съвсем щеше да се стъмни и наблюдението и на двата поста щеше да бъде силно затруднено. Дафи беше изскочила от боклукчийската кола преди около четиридесетина минути и оттогава нищо не беше чувал за нея. Ако я уговореше да им помогне, тогава щяха да станат екип от четирима — вместо двадесет и нещо допреди часове. Но и четирима щяха да се справят с наблюдението през нощта.
Втурна се към командно-съобщителната зала, за да даде необходимите нареждания. Надяваше се пейджърът му да не звънне — беше си наумил, че ако това се случи, значи щеше да има още един пожар, още една жертва. И макар така да се докажеше твърдението му, че Начетения е още на свобода, не желаеше това да става на толкова страшна цена.
В този случай най-доброто нещо, което можеше да го сполети, беше Начетения да се провали.
58.
Дафи се настани в един стол в маломерната стая на „Техническо обслужване“. Стените до тавана бяха закрити от метални рафтове с магнетофони, касетофони и видеоуредби по тях. Въздухът вътре беше спарен, миришеше на пот и прегоряло кафе. Тя зареди видеокасетата със записа от автомивката и натисна PLAY.
Бен не беше при Емили, не беше и на плаващата къща. Емили беше заплашила, че ще подаде оплакване срещу нея. Дафи не можеше да повярва как в един миг всичко около разследването така се беше объркало. Държеше себе си отговорна, защото тя беше първоизточникът на убеждението, че приликата с майка му щеше да се окаже решаваща за Джони Гарман и щеше да го накара да действа. Имаше чувството, че цялото й образование и специализация я бяха подвели. Така беше убедена, че клопката ще сработи. Още не можеше да повярва на случилото се и искаше да види записа, за да се увери отново със собствените си очи. Записът наистина се оказа с много по-чисто изображение, отколкото по време на прякото транслиране.
Джони Гарман влезе в колата, загледа се известно време в снимката на Бен, след това огледа прозорците в предната част, после в задната част, за да прецени доколко са замърсени, напръска ги от вътрешната страна с препарата от бутилката в ръката си и се зае да ги търка с кърпата. Беше влязъл в колата и затворил вратата, действаше ефикасно и бързо. Почисти предното стъкло, страничните стъкла, огледалото за обратно виждане и таблото — в тази последователност. За нейна изненада той отдели доста време, за да почисти лепкавото петно, за което специално му беше споменала Мартинели.