Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
В началото на юни често все още има сняг във високите участъци на пътя към Джон Мюър.
Мишел Майер и спътничката й бяха тръгнали от Туолумн Медоус в Йосемайт предния ден и бяха пренощували на лагер в Литъл Форк. Макар лесничеите да ги бяха предупредили, че пътят ще бъде затрупан със сняг, днешната им цел беше да се доберат до прохода Донъхю на повече от три хиляди и триста метра височина и след това да се спуснат на около триста метра от другата страна. Толкова рано за сезона обикновено наоколо няма други лагерници и Мишел и спътницата й не бяха срещнали жива душа този ден.
Мишел планираше да прекара още четири дни в провинцията, а след това да се върне в Сан Франциско навреме, за да хване полета си до Барселона, където се бе записала на курсове по готварство за цяло лято. Това я бе накарало да се откаже от апартамента, в който живееше още от завършването на колежа. Вероятно би могла да го отдаде под наем, но не искаше да е длъжна да се върне в района на залива след края на курса. Ами ако й предложеха някъде място на помощник-готвач? Или ако просто й се приискаше да остане отвъд океана?
Спътницата й беше една нова приятелка. Джина беше първият й нов приятел след смъртта на Джон Холидей, но се бе сдобила и с други приятели. Мишел смяташе, че сигурно ще е единственият присъстващ на погребението на Джон в Колма, със сигурност очакваше да е единствената жена там. Но беше дошла и Джина Роук заедно с няколко мъже, един от които беше адвокатът на Джон.
След погребението те я поканиха в една ирландска кръчма. Мишел смяташе, че Джина е някоя бивше гадже на Джон, затова отначало не искаше да отиде, но после научи за положението на Роук — и тя беше изгубила годеника си, също вследствие на насилие и явно в същия ден, когато бе загинал Джон. Затова всички присъстващи на погребението седнаха и разговаряха до мръкнало, а след това мъжете трябваше да се прибират. Двете с Джина останаха в бара. И здравата се отрязаха.
На следващия ден, макар и двете да страдаха от силно алкохолно натравяне, Мишел придружи Джина на погребението на годеника й, на което присъстваха същите трима мъже, които бяха и на погребението на Джон, а също и около шестстотин други близки приятели и познати на Дейвид Фрийман, който явно е бил известна личност, макар Мишел никога да не бе чувала за него.
Връзката между двете опечалени жени обаче укрепна. Отидоха на първия си поход заедно — няколко километра в Тилдън Парк в Оклахома — миналия януари. Преди няколко седмици бяха обходили залива, за да влязат във форма. И да се позабавляват. Поне веднъж на две седмици излизаха на вечеря, обикновено на място, препоръчано от Мишел.
Първия път ходиха в „Джакс“ в Джийнти. Мишел се появи в обичайното си камуфлажно облекло и после се почувства леко засрамена. Постепенно преосмисли стила си или по-скоро липсата на такъв. Напоследък и двете жени се издокарваха, когато отиваха на тези вечери. Дори в Сан Франциско, където шансовете не са в полза на самотните жени, те почти винаги имаха конкретни възможности да се срещат с мъже. Канеха ги на питие. Нито едно от тези ухажвания не стигна доникъде, но въпреки това ги ласкаеха. И не ги застрашаваха.
Мишел си питаше от какво толкова се е страхувала.
И, разбира се, знаеше отговора. От всичко. Глупавите й, небрежни дрехи, които прикриваха очертанията на тялото й. Криенето по ъглите в ресторантите и библиотеките. Общуването по електронната поща. Малкият познат свят на малкия й и до болка познат апартамент.
Сега, в късния следобед, двете жени бяха вървели под издължените сенки в продължение на повече от час, когато излязоха от един завой на пътя и изведнъж се озоваха на слънце, което се отразяваше от леденото поле, покрило целия проход.
— Сега поне знаем защо не срещнахме никой, който да се е запътил насам — каза Роук. Свали раницата си и отпи дълга глътка вода. Намръщи се. — Ах, тази таблетка йод! Просто не мога да свикна с вкуса му.
— Аз престанах да ги използвам — каза Мишел.
Роук спря да пие и възкликна:
— Тогава аз защо продължавам да се тъпча с това чудо? Смятах, че тук бъка от бактерии.
— Сигурно е така. Но баща ми непрекъснато идваше тук, а никога не е използвал тези таблетки. И никога не се е разболявал. — Сви рамене. — Ако през последната година съм научила нещо, Джина, то е, че светът е опасно място. В него никога не си в безопасност, макар да е утешително да се преструваш, че е така. Всъщност навсякъде има риск. Най-добре е човек да го приеме и да се наслаждава на дните си. Затова ще си пийна от проклетата вкусна не йодирана вода.