Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Тя неохотно ги взе и зачете, в началото със запъване, а по-нататък все по-гладко:
— Втори август 1995-та… Скъпи Джулио…
Усещайки близостта на смъртта, реших да ти напиша това писмо с открито и щастливо сърце, уверен, че скоро ще се изправя пред Всевишния, който ще прецени делата ми.
Сега осъзнавам, че онзи път дойдох при теб в момент на най-голяма слабост, търсейки чрез изповедта не само прошката на Църквата, но и нейното съучастие. Невероятната тайна на моя живот и мащаба на онова, което тогава възприемах като свой грях, изглеждаха толкова смазващи, че помислих тежестта им за непоносима, затова реших, че трябва да споделя бремето.
Направих го и сбърках.
Чух че си заключил църквата и си заминал за Рим. И че си останал там дни наред. О, Джулио… колко ли съм те притеснил!
Но сега знам, че само изкривената лупа на човешката суетност ме излъга да възприема волята Божия като собствено постижение. Сега вече знам онова, което ти, като божи човек, винаги си разбирал: ние всички сме инструменти на Всевишния и каквото и да правим, то не е нищо повече от проява на Неговата мощ.
Катастрофалното ми откритие, благодарение на което клетките могат да бъдат върнати към…
— Не знам какво е това — запъна се Мари и посочи някаква дума.
— Тотипотентност — погледна Ласитър. — Термин от генетиката.
Мари продължи:
… клетките могат да бъдат върнати към тотипотентност, е било неизбежно в голямата схема на нещата. И ако Игнацио Барези не го бе направил вчера, друг щеше да го стори утре. Ако не в Цюрих, тогава в Единбург.
И точно в непредотвратимостта на това, което направих, се вижда ръката на Бог. То изразява думата „неизбежност“: Божия план, втъкан в света, който ни заобикаля.
Как иначе, приятелю, ако не позовавайки се на този план, бихме могли да обясним обстоятелствата, накарали един микробиолог да се захване с изучаване на мощите? Мощите! Какво друго са те, ако не заместители на магията и фетиши? Форма на „визуална връзка“ за по-семплите духом, способна да направи сложните метафизични доктрини достъпни за обикновения човек. Този гвоздей е промушил дланта на Исус! Тази треска е била забита в плътта му! Той е вървял сред нас. Той е истински.
И въпреки това… противно на волята ми, установих, че когато слагам тези предмети под микроскопа, в главата ми се въртят най-разнообразни възможности. Снизходителното отношение, с което в началото подхождах към тази тема, скоро отстъпи пред по-дълбоко разбиране. След петдесет години научна дейност аз осъзнах онова, което всеки селянин интуитивно знае: тези предмети са осезаемата връзка с Бога.
Подобна гледна точка не се радва на популярност в Рим. Ватикана би предпочел да бъдат веднъж завинаги забравени времената, когато търговията с мощи е била в разгара си… когато за късче плат или дърво са били плащани състояния, когато търгаши на мощи са тровели светците, за да могат по-бързо да продадат костите им. Ватикана винаги е гледал на боготвореното на мощите като на заплаха. Защото, когато чудотворните късчета са стигали по някакъв начин до далечните енории, натам са тръгвали и богомолците с богатствата си, което означава обедняване за Ватикана.
Като консултант експерт, работещ за Ватикана, задачата ми беше проста: да дискредитирам очевидните фалшификати и да се въздържам от коментар за другите. Така и правех: разкрих, че „ключицата“ на Свети Антоний е само агнешко ребро и че кърпата, с която е попита потта от „челото Христово“, е от тъкан, изработена през петнайсети век.
Наистина голяма част от обектите, които ми бяха дадени да изследвам, се оказаха фалшификати — точно както Ватикана подозираше. Но не всички! Имаше и предмети, които не можех да дискредитирам: външният им вид изглеждаше правдоподобен, възрастта съвпадаше. Те можеха да бъдат истински… но можеха и да не бъдат.
Тогава се обърнах към медицината, смаян, че може би ми се удава възможността да изиграя ролята на акушер на Бог и че… това трябва да стане делото на живота ми.
Мари погледна Ласитър:
— За какво говори той?
Ласитър поклати глава:
— Просто чети нататък.
Не се оказа трудно. Не беше проблем да създам клиниката, а към нея започнаха да се стичат жени от цял свят… всички по свое желание. Използвайки ДНК-материал, взет от дузина обещаващи мощи, аз създадох непорочното зачатие за осемнайсет мои пациентки.
Знае ли някой, приятелю, какво ще излезе от това? Може би тези деца няма да се окажат нищо повече от странна банда селяндури, съживени без особена цел в наше време. А може, без сам да знам, да съм пресъздал Христос. Така и няма да разбера. Сигурно и ти няма да можеш. Но знам, че трябва да се надяваме.