Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Баснята беше наистина странна, а в мига в който свърши, над гората се разнесе меко изсвирване. Ласитър позна мелодията „Оли, Оли, можеш да дойдеш“. Ясно беше: спасителите си бяха отишли.
— А Роджър? — попита той.
Мари поклати глава.
— Не са го намерили. Но един ден ще изплува. Течението тук влачи всичко покрай Нъбъл, така че…
— Питаха ли за мен?
Тя кимна:
— Знаеха, че Роджър е качил някой, който е искал да ме види, а освен това са намерили колата ти в Къндис Харбър. — Ласитър извърна глава и прошепна: „Да го…“. — Попитаха ме направо познавам ли човек на име Ласитър.
Той простена от безсилие.
— Защо не им каза, че съм бил тук?
— Нали ти не искаше?
— Не исках.
— Ами… защото не ми се струваше редно. Щяха да дойдат пак със техника за издирване, а има и друго; не всички от тях бяха спасители.
— Какво искаш да кажеш?
— Двама бяха в леководолазни костюми.
— И как изглеждаха?
— Едри — сви рамене Мари.
— Мислиш ли, че са били полицаи?
— Възможно е.
— Но е възможно и да не са.
— Така е. Точно тази възможност ме разтревожи.
Ласитър въздъхна.
— Какво искаха да знаят?
— Ами… разни неща за теб. Дали сме видели яхтата да потъва… А… поинтересуваха се и къде е Джеси. Казах им, че спи.
— Мислиш ли, че са ти повярвали?
— Да, аз съм добра актриса. Или поне бях…
По-късно същия следобед, след като обядваха и оставаше един час до максимума на прилива, започнаха да сглобяват дока. Операцията се оказа сложна и им отне три часа. Когато приключиха, Ласитър обиколи с платформата, ползвайки греблата, а Джеси и Мари свалиха рампата с макари и въжета. Накрая свърза отделните части и седна да почине.
— Не мога да повярвам, че си го направила сама — въздъхна той изморено.
— Не е била сама — обиди се Джеси.
Плоскодънката беше достатъчно лека и заедно с детето Ласитър я пренесе до водата. После двамата с Мари свалиха скифа, търкаляйки го върху три трупи. През няколко крачки Джеси викаше: „Окей!“, те спираха и го изчакваха да пренесе освободеното дърво отпред под носа. Когато стигнаха до водата, обърнаха лодката в нормалното й положение и я изтикаха в океана. Ласитър се върна при навеса, за да донесе мотора и изпадна в най-искрено изумление, че тази крехка жена е могла да повдигне такава тежест. Монтираха мотора и качиха резервоара за гориво. Облечен в спасителна жилетка и приличащ на надутото човече на „Мишелин“, Ласитър свърза маркуча първо към мотора, после към резервоара. Джеси стисна гумената гъба три-четири пъти, погледна майка си за разрешение и натисна бутона на стартера. След няколко изкихвания моторът изрева, изхвърляйки гъст син облак.
Същата нощ, след като детето си легна, двамата отново седнаха пред огъня. Мари беше в люлеещия се стол, отново прибрала колене до гърдите си.
— Как си с парите? — попита го тя внезапно.
Ласитър се изненада.
— Оправям се — уклончиво каза той.
Мари се усмихна:
— Не ме разбра. Питах дали имаш в себе си. Така че, като слезеш на брега, да не се окажеш безпомощен.
Ласитър кимна. Беше започнал да си мисли, че ситуацията се е поизменила, но тя явно с нетърпение чакаше да се отърве от него. Той бавно стана и прекоси стаята до закачалката, на която висеше коженото му яке.
— Мисля, че имам достатъчно. Истинският проблем е какво да правим с теб.
Но Мари завъртя глава:
— Не се безпокой за нас. Ние ще се изгубим след ден-два. Имам пари. Ще се установим някъде и този път ще го направя както трябва.
— Бих могъл да ти помогна. Това ми беше професия до неотдавна. — Бръкна в джоба си и извади портфейла заедно със залепналия за него подгизнал плик, който падна на пода. Ласитър се наведе да го вземе… Писмото на Барези!
— Ако искаш, вземи гюнтер — предложи тя. — Надявам се още да е в движение, но…
— Четеш италиански, нали? — прекъсна я той.
— Какво?
— Можеш ли да четеш италиански?
— Разбира се, но…
В плика имаше три-четири тънки листа, все още мокри и залепени едни за друг. Ласитър се върна при камината, седна в краката на Мари и много внимателно раздели листата.
— Благодаря ти, Боже, че си измислил химикалката — прошепна той.
— Какво говориш? Какво е това?
— Писмо, написано от Барези до свещеника на Монтекастело. Човекът ми го даде точно преди да го убият и… ето — каза той и й подаде страничките. — Кажи ми за какво става въпрос.
Тя неохотно ги взе и зачете, в началото със запъване, а по-нататък все по-гладко:
— Втори август 1995-та… Скъпи Джулио…