Град на остриета

Поглежда катафалката. Стъкмена е набързо и не е като истинска погребална колесница; успява да зърне вътре увитото в кожи тяло.

— Този ритуал ми изглежда доста странен — казва Нур, докато вървят надолу към града. — Да горят мъртвите е едно, но да ги горят в кораб?!

— Има символично значение.

— А за мен си е хабене на кораби — отсича Нур. — Но пък дрейлингите сигурно ги имат в изобилие.

— Струва ми се, че според тях ѝ дължат това.

Дългият път към града вече ѝ е познат. Малагеш оглежда дървените рамки, издигнати по улиците — предвещават здрави дрейлингски постройки, но сега работата е спряла. „След три седмици не бих могла да позная този град.“ Но най-голямата промяна като че ли е настъпила долу, в пристанището, където бреговата стена и фарът са грейнали в преливащо се злато.

— Ама че гледка — казва Нур, когато доближават. — Какво е това?

Изнизва се минута, преди Малагеш да разбере какво вижда — по стената и на всеки балкон по фара има светлинки, а зад всяка от тях мрачно и натъжено лице.

— Фенери — казва тя. — Всички работници са тук. Дошли са да я видят. Всеки от тях държи фенер.

— За… нея? Мислех, че е била обикновен инженер.

Катафалката се отклонява от пристанището към северния бряг на Солда.

— Тя направи невъзможното — отговаря Малагеш и кима към почти разчистеното русло на реката. — Освободи водния път, построи пристанището. И така даде шанс на своята страна да си урежда сметките. Обединените дрейлингски държави могат да изплатят всичките си заеми.

— Значи според тебе дъщерята на даувкинда е постигнала всичко това?

— Дала им е началния тласък, бих казала.

Лодката е до брега пред тях. Малък дървен съд, но може би противно на вкусовете на самата Зигне е сравнително богато украсен. Началникът на охраната в ЮДК Лем стои на брега навъсен и посърнал.

Малагеш отива при него и вижда, че в лодката няма нищо освен тънък слой подпалки. Не е очаквала това. Лем я поглежда гузно.

— Умувахме дали да не сложим някои от нейните чертежи. Онези, които не е използвала. Но решихме, че тя не би одобрила. Тя би искала да ги осъществим.

— Тя не обръщаше внимание на удобствата — казва му Малагеш. — Искрено се съмнявам да са имали някакво значение за нея. Е… как ще го направим?

— Полагаме я в лодката — тихо обяснява Лем. Вдига пред нея висок и широк стъклен съд с оранжево-жълто масло. До него има свещ в стъклена чашка. — Поставяме маслото на носа. Избутваме лодката във водата, палим свещта и някой срязва въжето. И когато отплава в морето, я подпалваме. По традиция трябва да е с горяща стрела, но… — Поглежда гузно пушката в ръцете ѝ. — Не останаха мнозина умели стрелци с лък.