Птича песен

Насред сандъците имаше едно голямо парче нитроцелулоза с прикрепен към него кабел, което Стивън отмести настрани. След като прехвърли четиридесет и шест сандъка, легна до Джак и заспа. Часовникът му показваше два и десет, но не знаеше дали е нощ или следобед, нито от колко време бяха под земята.

Използваше фенерчето колкото може по-рядко. Действаше по инстинкт като животно — брутално, глупаво, сляпо. Не разсъждаваше какво прави, нито защо. Животът му на повърхността не съществуваше. Не си спомняше за Грей или Уиър, не помнеше имената на Жан или Изабел. Те бяха погребани в подсъзнанието му и действителността, в която съществуваше, приличаше на съня на звяр.

Понякога се спъваше в Джак, преминавайки покрай него, понякога го риташе толкова силно, че той реагираше. От време на време коленичеше и смучеше от локвата в дъното на тунела.

Когато краят на задачата му вече се виждаше, се уплаши, че може да умре, преди да я довърши. Забави движенията си и започна да си почива повече. Провери пулса си.

Отне му три дни, за да разчисти нишата и когато приключи, беше прекалено изтощен, за да мисли как да взриви единствения останал сандък. Легна и заспа. Когато се събуди, веднага отиде при Джак и освети лицето му с фенерчето. Очите му бяха отворени и взрени в пространството пред него. Стивън го разтърси, беше сигурен, че е мъртъв. Джак простена в знак на протест, че го връщат в съзнание.

Стивън му каза, че е изнесъл сандъците. За да го окуражи, изпълзя обратно в нишата, гребна шепа вода от локвата, донесе я внимателно при него и я посипа върху лицето му.

— Кажи ми как да я взривя и ще имаш вода колкото искаш.

Гласът на Джак едва се чуваше. Стивън трябваше да приближи ухо до пресъхналите му устни. Джак му каза, че ползват кабели.

— Мога ли да го направя с фитил?

— Ако успееш да го направиш сам. Трябва да е дълъг. За да сме на безопасно разстояние.

— Ами ако използвам някой от чувалите? Ако го накъсам на ленти и ги вържа една за друга?

— Стига да са сухи. Но няма да стане без детонатор. Амоналът гори, но не се взривява без нитроцелулоза.

Стивън отиде до мястото, където беше наредил чувалите; бяха сравнително сухи. После се върна при куртката си и извади от нея нож и кутия кибрит. Сряза един чувал, изпразни го и запали клечка. Разръфаните му краища пламнаха, но по-дебелите части горяха бавно. Не можеше да се разчита на това.

— Ами ако отворя една кутия амонал и направя малка пътечка върху фитила? Ще помогне ли?

Джак се усмихна.

— Внимавай.

— Колко далече от взрива трябва да сме?