![Пенрик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/0/penrik-bg-download.jpg)
Пенрик [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-894-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пенрик [bg]». Краткое содержание книги:
ДЕМОНЪТ НА ПЕНРИК
ПЕНРИК И ШАМАНЪТ
ЛИСИЦАТА НА ПЕНРИК
МИСИЯТА НА ПЕНРИК
ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ НА МИРА
ЗАТВОРНИЧКАТА НА ЛИМНОС
На път към годежа си младият лорд Пенрик попада на необичайна гледка — възрастна жена е паднала от коня си и лежи на земята в безпомощно състояние. Притекъл се на помощ, Пенрик открива, че дамата е свещена от храма, заклета на Копелето, един от петимата богове в неговия свят. С последния си дъх свещената прехвърля в Пен демона си и всички тайнствени сили, които вървят в комплект с него. От този миг животът на Пенрик се променя необратимо — младежът поема по пътя на магьосничеството с всички съпровождащи това рискове. Път, които ще го срещне с интересни хора (не на последно място със собствения му демон на хаоса с все дузината му предишни ездачки), неразрешими загадки, далечни страни, опасни мисии, политически интриги, а накрая — и с любовта
Този сборник в пример за органична смесица от силни характери и отличен хумор!Пъблишърс Уикли
— Идеално. Хем ще се отървем от тези уличаващи ни коне.
— Имаш план за това? — попита с недоверие Аделис.
— О, да.
Вече се стъмваше и наближаваха Доара. Майстор Пенрик ги накара да свърнат от пътя към прикритието на една рехава горичка и да слязат от конете.
— Мисля, че ако искаме да объркаме преследвачите си, е най-добре да пратим конете в конюшнята им, вместо да ги натирим и някой да ги намери тук.
Докато Аделис смъкваше прикрепената към седлото ножница, Пенрик свали юздата на своя кон и почна да го чеше по челото и да му нашепва нещо на незнаен език. После върза юздата за седлото и каза:
— Преди време прекарах година в Изтокдом, столицата на Лесовете, и учих шаманска магия в Кралското общество на шаманите. Изкуството на убеждаването е чуждо на демоните, но все пак се научихме да го имитираме. Истински шаман може да наложи принуда, която да трае със седмици или месеци. Аз го мога най-много за няколко часа. Е, това все пак е само кон и принудата съвпада със собственото му желание, така че би трябвало да се получи.
Повтори тайнственото си изпълнение и с другия кон, после ги натири с дружеско плясване по хълбоците.
— Хайде, изчезвайте. — Конете се поколебаха за миг, после хукнаха в тръс обратно по пътя. — А. — Пенрик се преви в кръста и впери очи в земята. Големи червени капки паднаха от носа му върху сухата пръст.
— Тече ти кръв — каза притеснено Найкис, като се чудеше дали да не извади някакъв парцал от торбата с багажа си. Не носеше парцали обаче, значи трябваше да жертва някоя от малкото си дрехи.
— Да — каза задавено той. — Не се плаши. След малко ще спре. Магьосниците плащат за магията, когато е горна, чрез увеличен хаос. Шаманите плащат с кръв. Чието изтичане, ако питате мен, също е форма на хаос. С шаман Инглис се опитахме да стигнем до някакво заключение по въпроса… — Вдигна очи да провери реакцията им. Найкис се наведе напред с протегната ръка, макар че нямаше представа как би могла да помогне. Аделис се беше отдръпнал до едно дърво и стискаше юмруци. — А, разбъбрих се. Ще прощавате. Със същия успех можех да ви говоря и на лесовнишки. Няма значение.
Кървенето намаля и спря. Пенрик вдигна ръка да изтрие горната си устна, изправи гръб и се усмихна по-скоро по навик.
— Хайде да намерим странноприемница. Поуморих се, а сигурно и вие.
Майстор Пенрик се спазари за две съседни стаи в един хан на малка уличка в Доара, докато Аделис стоеше настрани с наведена глава и се преструваше на едра неразговорлива вдовица. Скритият под наметалото меч добавяше старческа гърбица към изпълнението му. Веднага щом вратата след тях се затвори, той захвърли наметалото и съблече роклята на Найкис, като псуваше под нос. Найкис събра от пода наруганите си дрехи и се въздържа от коментар. Под претекст, че овдовялата майка на работодателката му е болна, Пенрик беше помолил да им донесат вечерята в стаите. Вечерята пристигна след малко и тримата се нахраниха почти без да проронят дума.
След като раздигаха малката маса, Пенрик извади медицинските пособия от лекарската си чанта и се обърна със сериозна физиономия към Аделис. Най-напред изчисти внимателно мръсотията, полепнала по лицето на пациента — мазилото, потта и прахта от пътя се бяха спекли като маска. Аделис току потръпваше, и едва ли само от болка, помисли си Найкис.
Пенрик явно бе стигнал до същото заключение, защото каза с усмивка:
— О, стига. Вече седмица ти помагам с нощното гърне. Имаше ми доверие в мрака, значи можеш да ми вярваш и на светло.
Аделис изсумтя, но повече не трепна, докато магьосникът обработваше лицето му. По някое време каза:
— Ти си самоук магьосник.
— Нещо такова.
— С талант да лекуваш.
— Нещо такова — повтори Пенрик с още по-сух глас.
— Изобщо не си лекар.
— Вече обясних, че не съм положил клетвите. Малко е… сложно. И няма отношение към настоящата ми задача.
Найкис, която ги наблюдаваше с интерес, каза:
— Бих искала да разбера.
Пенрик се поколеба, после сви рамене.
— Две от предишните ездачки на демона ми… притежателки ако щете… са били храмови лекарки. Знанията им преминаха към мен така, както и майчиният им език. А и аз понаучих нещо, след като се сдобих с Дездемона. Новопридобито знание, което тя на свой ред ще предаде на следващия си ездач, когато аз умра, което си е странна мисъл, признавам. Но пък е по-полезно от това да си дух, защото низвергнатите души за нищо не стават. Повечето дори не говорят.
При последните му думи, добавени без реална връзка с темата на разговора, Найкис примигна. Аделис отвори подпухналите си клепачи.