Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
В резултат на дългоочакваното събитие пред мен се яви делегация от двама души — Зак и Анди. Зак бе говорителят.
— Виж, тате — започна той, — смятаме, че всичко това е великолепно и сестра ни Хелън заслужава нейният ден да бъде посрещнат с радост и веселие. Обаче, ако трябва да бъдем честни…
— Давай, не го усуквай.
— Добре, а при момчетата?
Дявол да го вземе, отново учредих рицарското звание!
Това не беше внезапно вдъхновение. Зак зададе сложен въпрос и аз трябваше доста да си понапрегна мозъка, преди да измисля разумен отговор. Разбира се, съществуват обреди, които отбелязват както превръщането на момичетата в жени, така и възмъжаването на момчетата; има ги във всяка култура, дори и в тези, които смятат, че са се освободили от подобни ритуали. По време на моето детство можеше да се смяташ за голям, когато ти разрешат да носиш дълги панталони. Обаче има култури, където възмъжаването е свързано с болка, с някакви жертвоприношения и така нататък.
Разбира се, подобни обреди не бяха подходящи за моите момчета. Някои обичаи не ми харесваха, други бяха неприложими — например обрязването. Аз самият съм се родил без крайна плът, благодарение на второстепенна мутация, и предавам този белег на всичките си потомци от мъжки пол. Децата знаеха за това, но аз започнах именно с въпросния пример и им разказах за безкрайното разнообразие от обичаи, с които се отбелязва възмъжаването на юношите. Междувременно се опитвах да намеря отговора на главния въпрос.
Най-накрая казах:
— Вижте какво, момчета, вие знаете много неща за размножаването и генетиката, на които съм ви учил. Знаете също какво означава Денят на Хелън. Нали? Анди?
Анди не отговори. Вместо него се обади по-големият му брат:
— Естествено, че знае, тате. Това означава, че Хелън сега може да има деца, също като мама. Знаеш ли това, Анди?
Анди кимна, ококорил очи. Зак продължи:
— Знаем всичко, тате, даже и по-малките го знаят. Само за Айвър не съм сигурен — той е много малък. Но Изолда и Андийн със сигурност са наясно. Хелън им каза, че възнамерява да догони мама и незабавно да се сдобие с първото си дете.
Почувствах, че целият настръхвам. Без да се впускам в подробности за последвалия разговор, ще ти кажа само, че не тръгнах да им обяснявам, че идеята не е много разумна; вместо това дълго време се опитвах да им набия в главите някои неща, които те вече знаеха, но дотогава не бяха обмисляли: че Хелън не може да има дете, освен ако някой от тях не го помести в нея; че Хелън е още твърде малка, за да се справи с възпитанието на детето; и че Денят на Хелън означава само, че сега тя е станала уязвима. Подчертах, че дори когато след няколко години Хелън стане достатъчно голяма, забременяването от някой от братята й ще доведе по-скоро до трагедия, отколкото до някое от прекрасните бебета, който мама ражда всеки път. Очите на Анди все повече и повече се ококорваха по време на разговора.
Бях подпомогнат от факта, че малката ни кобилка Танцьорка се превърна в самка в момент, в който още й беше рано за жребци. Наредих на Зак и Анди да я изведат от конюшнята, но тя се вмъкна обратно през дупка в оградата и получи това, което търсеше — Букаро я облада. Разбира се, жребецът беше прекалено голям за нея и се наложи да се намеся и да ги разделя, а след това и да я шия. На ветеринарните хирурзи често им се налага да вършат подобни неща, но кървавото зрелище много впечатли момчетата, които ми помагаха по време на операцията и удържаха кобилата.
Естествено, те не искаха подобно нещо да се случи на Хелън.
Минерва, аз малко изхитрувах. Не им казах, че Хелън е момиче, развито във всяко отношение, че няма никакъв проблем да роди първото си дете по-рано, отколкото Дора бе родила Закър, и че дете, родено от връзка между брат и сестра все пак има по-големи шансове да е здраво, отколкото увредено. Премълчах тези неща преднамерено.
Вместо това го ударих на лирика: какви възхитителни създания са тези момичета и какво чудо е, че могат да раждат деца; колко забележителни са и как мъжът трябва да се гордее с тях, да ги обича и да ги защитава, включително и от собственото си безразсъдство, защото Хелън от глупост и нетърпение може да започне да се държи като Танцьорка. Затова не я съблазнявайте, момчета, и стойте по-далеч от нея — както сега. Със сълзи на очи те ми обещаха точно това да правят.