Тай-пан

Когато вечерята свърши, дамите се оттеглиха в голямата палатка, определена специално за тях. Мъжете се събраха около масите, запушиха и започнаха да пият порто, радостни, че са останали за малко сами. Те се отпуснаха и заговориха за растящите цени на подправките, а Роб и Струан уговориха няколко изгодни сделки с подправки и товарно пространство. Всички решиха, че победителката в конкурса ще е Шиваун, но Аристотел не бе убеден.

— Ако не й дадеш наградата, тя ще те убие — каза Роб.

— Ох, милият невинен Роб! — възкликна Аристотел. — Ти си очарован от циците й. Наистина те са безупречни… но конкурсът е за най-красиво облечената, а не за най-красиво разсъблечената!

— Но роклята й е чудесна. Най-красивата, то се вижда!

— Бедни човече, нямаш поглед на художник… или отговорност да направиш почтен избор.

Така Шиваун започна да губи по точки. Везните се наклониха в полза на Мери. И Мануелита имаше свои привърженици.

— А вие на чия страна сте, Кълъм? — попита Хорацио.

— На мис Синклер, разбира се — каза галантно Кълъм, макар че според него само една дама заслужаваше честта.

— Много сте любезен — отговори Хорацио. Обърна се, когато го повика Маус. — Извинете ме за момент.

Кълъм остана да седи на една от масите, доволен, че е насаме с мислите си. Тес Брок! Какво хубаво име! Колко е красива! Каква прелестна дама! В този момент към него се приближи Горт.

— Една дума на ухо, Струан?

— Разбира се. Няма ли да седнете? — Кълъм се опита да прикрие неудобството си.

— Благодаря. — Горт седна и постави огромните си ръце на маса та. — По-добре е да съм откровен. Друг начин не познавам. Отнася се до вашия и до моя баща. Те са врагове и това е факт. Не че можем да направим нещо, за да ги сдобрим. Но от това, че те са врагове, не следва и ние да бъдем такива. Поне аз мисля така. Китай е достатъчно голям за вас и за мен. До гуша ми е дошло от техните загубени действия. Вижте какво стана с могилата. Защо трябваше всеки от тях да рискува къщата си и най-хубавото, което има, заради някаква си чест! Ако не сме внимателни, могат да ни въвлекат и вас, и мен във вражда и накрая да не остане нищо, за което да се мразим. Какво ще кажете? Нека разсъдим сами. Това, което мисли моят или вашият баща, си е негова работа. Нека вие и аз започнем всичко достойно. Открито. Може и да станем приятели, кой знае? Но мисля, че не е правилно да се мразим и ние като бащите ни. Какво ще кажете?

— Съгласен съм — отговори объркано Кълъм.

— Аз не казвам, че баща ми греши, а вашият е прав. Това, което казвам, е, че трябва да се помъчим да живеем по мъжки нашия собствен живот. — Върху каменното лице на Горт се изписа усмивка. — Изглеждате съвсем шокиран, момче.

— Съжалявам. Просто аз, ъ-ъ… желая да сме приятели. Но никога не съм очаквал, че сте толкова свободомислещ.