Тримата мускетари

— Тези трима мускетари ще ни последват — каза му той шепнешком, — не искам да се знае, че съм излязъл от лагера, а щом те са с нас, ще бъдем уверени, че няма да кажат никому.

— Ние сме благородници, монсеньор — обади се Атос. — Поискайте да ви дадем честна дума и не се тревожете за нищо. Слава богу, знаем да пазим тайна.

Кардиналът устреми проницателния си поглед върху смелия събеседник.

— Вие имате остър слух, господин Атос — забеляза кардиналът. — А сега слушайте какво ще ви кажа: не от недоверие ви моля да ме последвате, а за да бъда в по-голяма безопасност — навярно двамата ви спътници са господата Портос и Арамис?

— Да, ваше високопреосвещенство — отвърна Атос, а в това време двамата мускетари, които бяха останали назад, се приближиха с шапки в ръка.

— Познавам ви, господа — рече кардиналът, — познавам ви: зная, че не сте ми дотам приятели и ми е неприятно, но зная, че сте храбри и честни благородници и че човек може да ви се довери. Господин Атос, направете ми честта да ме придружите заедно с вашите двама приятели и тогава ще имам охрана, на която би ми завидил и негово величество, ако го срещнем.

Тримата мускетари се поклониха чак до шията на конете си.

— Кълна се в честта си, ваше високопреосвещенство — заяви Атос, — ненапразно ни вземате със себе си: ние срещнахме по пътя опасни личности и дори се скарахме с четирима в кръчмата „Червеният гълъбарник“.

— Скарахте ли се, господа? Защо? — запита кардиналът. — Вие знаете, че не обичам кавгите.

— Именно затова си позволявам да ви предупредя, ваше високопреосвещенство, какво се случи, защото вие може да го научите от други, не от нас, и въз основа на някой лъжлив донос да повярвате, че ние сме виновни.

— И какви са последиците от тази кавга? — запита кардиналът, като свъси вежди.

— Моят приятел Арамис, който е пред вас, е леко ранен с шпага в ръката, но това няма да му попречи, както ваше високопреосвещенство ще имате възможност да се убедите, да излезе утре на пристъп, ако ваше високопреосвещенство заповядате да се щурмува.

— Но вие не сте от тези, които се оставят лесно да ги ранят — подхвърли кардиналът. — Хайде, бъдете откровени, господа. Вие не сте останали длъжни, нали? Изповядайте се, знаете, че аз имам право да опрощавам греховете.

— Аз, монсеньор — поде Атос, — дори не се докоснах до шпагата си, а сграбчих през кръста онзи, с когото имах разправия, и го хвърлих през прозореца. Изглежда, че при падането — продължи Атос с известно колебание — си е счупил крака.

— Аха! — каза кардиналът. — А вие, господин Портос?

— Аз, монсеньор, зная, че дуелите са забранени, и затова грабнах пейката и така ударих единия разбойник, че май му строших рамото.

— Добре — рече кардиналът. — А вие, господин Арамис?

— Аз, монсеньор, понеже съм много кротък по природа и при това вие, монсеньор, може би не знаете, съм на път да се подстрижа, исках да възпра приятелите си, когато един от ония негодници ме рани предателски с шпагата си в лявата ръка. Тогава кипнах, извадих и аз шпагата си и понеже той продължаваше да напада, хвърли се върху мене и, изглежда, сам се е нанизал на шпагата ми. Уверен съм, че падна, и ми се стори, че го отнесоха заедно с двамата му другари.