Тримата мускетари

— Дявол да го вземе, господа! — извика кардиналът. — Трима души извън строя заради някаква си кръчмарска разпра, ама и вие не си поплювате. И от какво произлезе тая разпра?

— Тези мерзавци бяха пияни — обясни Атос — и като знаеха, че някаква жена е пристигнала вечерта в кръчмата, искаха да разбият вратата.

— Да разбият вратата ли! — възкликна кардиналът. — Защо?

— Навярно за да я насилят — отговори Атос. — Имах честта да ви кажа, ваше високопреосвещенство, че тези мерзавци бяха пияни.

— Каква беше жената, млада и хубава ли? — запита кардиналът с известно безпокойство.

— Не я видяхме, монсеньор — отговори Атос.

— Не я ли видяхте? А! Много добре! — продължи бързо кардиналът. — Добре сте направили, че сте защитили честта на една жена, а понеже и аз самият отивам в странноприемницата „Червеният гълъбарник“, ще узная дали сте ми казали истината.

— Монсеньор, ние сме благородници и не бихме излъгали, за да спасим главите си — заяви гордо Атос.

— Не се съмнявам във вашите думи, господин Атос, не се съмнявам нито за миг. Но — добави той, за да промени разговора — тази жена сама ли беше?

— При нея имаше някакъв мъж — отвърна Атос. — Но понеже въпреки тупурдията този мъж не излезе, дойдохме до заключение, че е страхливец.

— „Не осъждай прибързано“, казва евангелието — възрази кардиналът.

Атос се поклони.

— И така, господа — продължи негово високопреосвещенство, — зная всичко, което исках да узная. Последвайте ме.

Тримата мускетари минаха зад кардинала, който закри отново лицето си с мантията и препусна пак с коня, като мина на десетина крачки пред четиримата си спътници.