Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Достъп до секретна информация
Разрешение, издавано на военните, държавните служители и на представители на компании, изпълняващи държавни поръчки за запознаване и работа със секретна информация при необходимост.
В САЩ Министерството на отбраната е въвело 3 категории секретни достъпа: КОНФИДЕНЦИАЛНО, СЕКРЕТНО и СТРОГО СЕКРЕТНО. Министерството по енергетика (бившата Комисия по атомна енергия) издава достъп и „За ограничено ползване“, но официално не е категория секретност, макар и много от чиновниците да не осъзнават това.
В началото на 1985 г. — в самия разгар на ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА ШПИОНИТЕ — 2,8 млн. американски държавни служители са имали достъп до различни категории секретност (без да се смятат няколкото милиона военни и сътрудници на различни компании).
Доудър, Душко
Американски журналист, обвинен, че приема пари от КГБ. Обвинението е без доказателства и е направено през декември 1992 г. в статия на списание Тайм. Източникът й е ВИТАЛИЙ ЮРЧЕНКО — офицер от КГБ, който става изменник през август 1985 г. Доудър работи като журналист на свободна практика в Югославия, когато Тайм публикува историята.
Юрченко набеждава Доудър, че докато е завеждал московското бюро на Вашингтон поуст, КГБ му е платило 1000 долара. Доудър завежда дело за лъжа срещу Тайм. (През 1985 г. Юрченко се завръща в Съветския съюз доброволно, като по този начин хвърля съмнение върху истинността на предателството си.)
Много по-късно ръководството на Поуст иска от директора на ФСК (наследник на КГБ) — ЕВГЕНИЙ ПРИМАКОВ, „съкратено копие от досието на Доудър“. Говорител отговаря от името на Примаков: „Нямаме доказателства, че Доудър е приел 1000 долара от служители на КГБ.“ Други бивши офицери от КГБ твърдят, че Доудър е бил цел на КГБ за вербуване, но няма доказателства, че някога е сътрудничил на КГБ.
Ричард Коен, фейлетонист в Поуст, който пише за кариерата на Душко във вестника, казва, че Доудър е предал на вестника сензационната новина за смъртта на съветския лидер ЮРИЙ АНДРОПОВ през 1984 г. Тогава ЦРУ настоява Поуст да не публикува новината. Редакторите на Поуст преместили информацията на Доудър от първа в самия край на последна страница. „Доудър беше прав, а от ЦРУ грешаха, — пише Коен. — Вероятно сега ЦРУ си го връща.“
След Москва Доудър работи за Поуст във Вашингтон. ФБР уведомява Поуст, че Доудър е „под подозрение“, както казва Коен. Разследването на Поуст „не доведе доникъде“.
Писмо, публикувано в Поуст през юли 1995 г., цитира Артър Хартман — бивш американски посланик в Съветския съюз: „Американското посолство в Москва следеше отблизо статиите на господин Доудър, които публикуваше във Вашингтон поуст. На базата на докладите, които получавах, стигнах до заключението, че те съдържат ако не същата, то поне подобна информация, която посолството получаваше от независими източници извън КГБ.“ Намекът на Хартман, че на Доудър е била пробутвана ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, преповтаря позицията на ФБР и ЦРУ.
Драйфус, Алфред (1859–1935)
Капитан от френската армия, несправедливо обвинен в шпионаж по случай, който разтърсва Франция и събужда обществено недоверие към френските разузнавателни агенции, което съществува и до днес.
Драйфус е евреин, роден в Елзас. През 1871 г. след Френско-пруската война провинцията е анексирана от Германия. Семейството напуска дома си и се премества в Париж. Драйфус учи в Политехниката и постъпва в армията. Досието му от армейската школа е с изключително висока оценка и както изглежда, го очаква блестяща военна кариера.
През октомври 1894 г. е обвинен в предаването на тайни на френската армия на германския военен АТАШЕ. Обвинението се основава на анонимна бележка, открита от АГЕНТ към Отдела за статистика и военно разузнаване към ВТОРО БЮРО, което извършва също външно разузнаване и КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. Агентът е чистачка, която работи в германското посолство в Париж и която предава на АГЕНТУРИСТА си всички изхвърлени книжа от посолството. Една от находките й е писмо, в което главният РАЗУЗНАВАЧ в посолството споменава за френските военни планове, получени от „негодник Д“. Драйфус е набелязан като човека, за когото се отнася това „Д“ на базата на неубедителни и недостатъчни доказателства. Осъден е от военен съд през 1895 г. Драйфус е подложен и на позорната и унизителна церемония по отнемането на воинската чест и достойнство: изправен е пред строя и публично са му отнети чинът и отличията, сабята му е счупена над главата и позорно е уволнен от армията. Изпратен е в известната с печална слава френска наказателна колония на Дяволския остров във Френска Гвиана.