Дневната война

— И какво ще ме „посъветвате“ за отряда вражески войници, които сте довели със себе си? — попита Тамос. — Ще ми дадете ли причина да не ги арестувам и екзекутирам на мига?

— Видях красианската армия — каза му Лийша. — Ако нараните ескорта ми, изпратен впрочем като знак на добра воля, за да ни пази по пътя обратно, както и за да установи плодотворно общуване между двата ни народа, все едно обявявате война, която не можем спечелим в никой случай.

— Не си мислете и за миг, че ще им предадем и сантиметър земя — изръмжа Тамос.

Лийша кимна.

— Затова трябва да се усмихвате и да чакате, докато Хралупата стъпи на крака. Дръжте се любезно с гостите ни. Покажете им, че начинът ни на живот е достоен и ние също сме силни.

Тамос поклати глава.

— Няма да позволя красиански шпиони да сноват из големите защити на Хралупата.

Лийша сви рамене.

— Тогава няма да са тук. Ще им позволя да останат на моята земя.

— Вашата земя? — попита Тамос.

— Бруна ми завеща почти пет хиляди декара земя, която ѝ е оставил баща ви, херцог Райнбек Втори. — Тя се усмихна. — Дар, задето е изродила Ваша Светлост, струва ми се.

Тамос поруменя и Лийша спря да се усмихва.

— Когато Бруна умря, оказа се, че е оставила земята на мен. Нарочно съм запазила всеки декар от нея встрани от големите защити.

— Имате предвид земите край колибата на Дарси? — попита Тамос. — Съмнявате се в моето чистосърдечие, когато предлагам сигурността на стените си на тези хора, а после вие предлагате да ги отведете на незащитена земя?

— Земите ми са по-сигурни, отколкото бихте предположили, Ваша Светлост — отвърна Лийша. — Без копията си те просто не са достатъчно, за да създадат истински проблеми, особено след като са взели и жените, и децата си. Красианците носят дарове и стоки за обмен, обещават и още. Нека започнем търговия с тях, а вие изпратете свои собствени шпиони при тях. Ако не можем да предотвратим войната, най-добре да я отложим, докато укрепим силите си и научим повече за противника.

Напрежението от лицето и раменете на Тамос се поразсея.

— Майка ми ми каза, че ще сте такава.

Лийша се усмихна.

— Херцогинята майка добре ме познава. Тя е добре, надявам се?

Тамос сякаш се пооживи малко.

— Не е толкова активна, колкото преди, но мисля, че все пак ще ни надживее всички.

Лийша кимна.

— На някои жени сякаш им се иска да умрат по-скоро, отколкото им е писано, за да си довършат работата.

— Майка ми изпраща поздрави — продължи Тамос. — И дарове.

— Дарове ли?

— Да караме поред — рече Тамос и се обърна към Гаред. — Гаред Кътър?

Гаред пристъпи напред.

— Да, Ваша Светлост?

Артър извади от бюрото си малък свитък и счупи печата му, а после го разгърна:

— Гаред Кътър, син на Стив от Хралупата на дърваря, в името на Негова Светлост херцог Райнбек Трети, носител на Бръшлянената корона, Закрилник на Горската твърдина и херцог на Анжие, от вас се моли и изисква да приемете поста на капитан на дърварите в служба на Негова Светлост, както и титлата скуайър. Ще получите всички земи в региона на Хралупата, който ще се намира под ваш контрол и таксачество, и ще докладвате само пред Негова Светлост лорд Тамос, предводител на Дървените войници. Приемате ли тази чест и дълг?