Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
Покрай редовете сновяха магьосници и вещици в отровнозелени престилки, които задаваха въпроси и си записваха нещо в тефтери като на Ъмбридж. Хари забеляза емблемата, избродирана върху гърдите им: кост и магическа пръчка, които бяха кръстосани.
— Тези тук доктори ли са? — попита той тихо Рон.
— Доктори ли! — сепна се приятелят му. — Ония смахнати мъгъли, дето режат хората ли? Не, това тук са лечители.
— Насам! — изкрещя госпожа Уизли, за да надвика звънтежа, който магьосникът в ъгъла пак бе започнал да издава, и всички се наредиха заедно с нея на опашката пред гише «Информация», където седеше пълничка руса магьосница.
Стената отзад беше облепена с най-различни плакати и табели, на които пищеше неща от рода на: «ЧИСТ КОТЕЛ — ЛЕКОВИТИ ОТВАРИ» и «ПРОТИВООТРОВИТЕ ЩЕ ВИ ОТРОВЯТ, АКО НЕ СА ОДОБРЕНИ ОТ КВАЛИФИЦИРАН ЛЕЧИТЕЛ». Имаше и голям портрет на магьосница с дълги сребърни букли, под който пишеше:
Дилис Дъруент
Лечителка в «Свети Мънго» (1722–1741)
Директорка на Училището за магия и вълшебство
«Хогуортс» (1741–1768)
Дилис гледаше групата на Уизли така внимателно, сякаш брои колко души са, а когато Хари срещна очите й, му намигна леко, поотмести се към рамката и се махна от портрета.
През това време млад магьосник най-отпред на опашката изпълняваше странен танц на място и между стенанията се опитваше да обясни на магьосницата зад гишето от какво се оплаква.
— Тия… ох!… обувки, дето ми ги даде брат ми… ау! — хапят ме… АААХ!… по краката, погледнете ги, явно са урочасани… АААААХ… не мога да ги изуя.
Подскачаше от крак на крак, сякаш танцува по жарава.
— Обувките не ви пречат да четете, нали? — сопна се русата магьосница и раздразнено посочи голямата табела отляво на гишето. — Вие сте за отделение «Увреждания от магии», на четвъртия етаж. Както пише и на табелата. Следващият!
Магьосникът отскочи встрани и закуцука нататък, а групата на Уизли се премести с няколко крачки напред и Хари прочете табелата:
Беше дошъл редът на грохнал прегърбен магьосник със слухова тръба, който закрета към гишето.
— Идвам на свиждане на Бродерик Боуд — изхриптя той.
— Четирийсет и девета стая, но се опасявам, че само си губите времето — отсече сурово магьосницата. — Съвсем се е побъркал, горкият, въобразил си е, че е чайник. Следващият!
Силно притеснен магьосник бе стиснал здраво за глезена невръстната си дъщеря, която пърхаше над него с изключително големи, покрити с пера криле, поникнали направо на гърба й през ританките.
— Четвъртият етаж — обясни отегчено магьосницата, без да пита нищо, и мъжът се скри зад двойната врата до гишето, понесъл дъщеря си като балон със странна форма. — Следващият!
Бе дошъл редът на госпожа Уизли.