Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Предупреждението на Фоукс — обясни Дъмбълдор и хвана перото още докато падаше. — Професор Ъмбридж явно знае, че не сте си по леглата… Минерва, идете да й отклоните вниманието… измислете нещо…
Професор Макгонъгол се понесе навън във вихрушка от шотландски карета.
— Каза, че щял да се радва много — оповести отегчен глас зад Дъмбълдор: беше се върнал магьосникът на име Финиъс, който отново бе застанал пред знамето на «Слидерин» в портрета. — Праправнукът ми открай време проявява странен вкус, когато си кани гости.
— Елате насам — подкани Дъмбълдор Хари и децата на семейство Уизли. — И по-бързо, докато не е дошъл някой.
Хари и останалите се струпаха около писалището на директора.
— Всички ли сте се придвижвали с летекод? — попита той и те кимнаха, а после всеки се пресегна да пипне на едно или друго място почернелия чайник. — Добре тогава. Ще броя до три… Едно… две…
Стана за стотна от секундата: в мига преди Дъмбълдор да изрече «три», Хари погледна нагоре към него… бяха много близо един от друг… той също премести ведросините си очи от летекода към момчето.
Белегът на Хари изневиделица пламна, нажежен до бяло, сякаш старата рана отново се бе разтворила, и у него се надигна омраза, нежелана, нетърсена, ала ужасяващо силна, толкова мощна, че в този миг той не искаше нищо друго, освен да се нахвърли… да захапе, да забие дълги зъби в мъжа пред себе си…
— … три!
Хари почувства как нещо зад пъпа го дърпа като кука, подът под нозете му изчезна, ръката му се лепна за чайника, той се блъскаше в останалите, когато чайникът ги теглеше неудържимо нагоре и те се понесоха шеметно във въртележка от цветове и силен порив на вятър… накрая краката му отново удариха земята толкова внезапно, че коленете му се подкосиха, чайникът издрънча и падна на земята и някъде съвсем наблизо един глас каза:
— Пак се мъкнат малките изменници на рода. Дали е вярно, че баща им издъхва?
— ВЪН! — ревна втори глас.
Хари се изправи на крака и се огледа: бяха пристигнали в мрачната кухня в подземието на площад «Гримолд» номер дванайсет. Светлинка се процеждаше само от огъня и от почти стопената свещ, озаряваща остатъците от самотна вечеря. Крийчър тъкмо се изнизваше през вратата в коридора. Обърна се, изгледа ги злобно и си попридърпа препасаната кърпа, а Сириус се спусна разтревожен към тях. Небръснат, той още бе с дрехи в този нощен час и подобно на Мъндънгус, лъхаше на алкохол.
— Какво става? — попита и се пресегна да помогне на Джини да стане. — Финиъс Нигелус твърди, че Артър бил тежко ранен…
— Питай Хари — рече Фред.
— Да, и аз искам да чуя какво точно се е случило — обади се и Джордж.
Близнаците и Джини го зяпнаха. Стъпките на Крийчър по стълбището отвън спряха.
— Ами… — подхвана Хари, беше му дори по-трудно да каже на тях, отколкото на Макгонъгол и Дъмбълдор. — Получих нещо като… видение…
И им обясни какво е видял, макар и да промени разказа, та излезе, че е гледал нападението на змията отстрани, а не през нейните очи. Рон, който още беше много блед, го стрелна с поглед, но не каза нищо. След като Хари приключи, Фред, Джордж и Джини продължиха да го наблюдават втренчено. И той не беше сигурен дали не си въобразява, но сякаш долови в погледите им нещо като укор. Добре че не им беше споменал как всъщност е бил вътре в змията, щом го виняха дори само заради това, че е видял нападението.
— Мама тук ли е? — обърна се Фред към Сириус.
— Сигурно още не знае за случилото се — отвърна той. — Важното беше да ви измъкнем, докато не се е намесила Ъмбридж. Дъмбълдор вероятно ще съобщи на Моли всеки момент.
— Трябва да отидем в «Свети Мънго»! — настоя Джини. Погледна един по един братята си, които, естествено, още бяха по пижами. — Ще ни услужиш ли, Сириус, с мантии невидимки?
— Чакай малко, не може да хукнете към «Свети Мънго»! — спря я той.
— Как така да не можем! Щом искаме, ще отидем — заинати се Фред. — Той ни е баща!
— А как ще обясните, че знаете за нападението срещу Артър още преди от болницата да са съобщили на жена му?
— Какво значение има? — подвикна разгорещен Джордж.
— Има, защото не искаме да привличаме вниманието към това, че Хари получава видения за неща, случващи се на стотици километри от него! — ядоса се и Сириус. — Имате ли представа как министерството ще изтълкува тази информация?
Фред и Джордж излъчваха пълно пренебрежение към това как министерството ще тълкува каквото и да било. Пепелявоблед, Рон все още мълчеше. Джини рече: