Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— В «Пророчески вести» пише ли, че си бил нападнат? — поинтересува се Фред и посочи вестника, който баща му беше оставил настрана.
— Не, разбира се, че не — подсмихна се малко горчиво господин Уизли, — министерството не иска да се разчува, че някаква разбесняла се грамадна змия се е…
— Артър! — предупреди го жена му.
— Ъъъ… се е нахвърлила върху мен — побърза да довърши господин Уизли, макар и Хари да бе сигурен, че е искал да каже друго.
— А ти, татко, къде беше, когато ти се е случило? — полюбопитства Джордж.
— Това си е моя работа — подсмихна се господин Уизли. Грабна «Пророчески вести», тръсна го, за да го отвори, и рече: — Когато дойдохте, тъкмо четях как са арестували Уили Уидършинс. Знаете ли, оказа се, че именно Уили е омагьосвал през лятото тоалетните бълвачки. Но една от магиите му се задействала обратно, тоалетната гръмнала и го намерили да лежи в безсъзнание сред отломките, опръскан от глава до пети с…
— Какво си правел, когато си бил на това «дежурство»? — прекъсна го тихо Фред.
— Чу какво каза баща ти — скастри го през шепот госпожа Уизли, — няма да го обсъждаме тук! Та разкажи за Уили Уидършинс, Артър.
— Не ме питайте как, но му се е разминало, не са го осъдили за тоалетните — съобщи мрачно господин Уизли. — Сигурно е дрънчало злато…
— Пазел си онова нещо, нали? — каза едва чуто Джордж. — Оръжието, нали? Същото, до което Ти-знаеш-кой иска да се добере?
— Тихо, Джордж! — схока го майка му.
— Та този път — продължи вече на висок глас господин Уизли — са пипнали Уили да продава на мъгъли хапещи ръкохватки за врати, съмнявам се и сега да се измъкне, ако се вярва на дописката, двама мъгъли са останали без няколко пръста и сега са ги докарали в «Свети Мънго» за спешно присаждане на кост и пренастройване на паметта. Представяте ли си, мъгъли в «Свети Мънго»! В кое отделение ли са?
Той се огледа нетърпеливо, сякаш очакваше да види табела.
— Не спомена ли веднъж, Хари, че Ти-знаеш-кой си има змия? — попита Фред и погледна реакцията на баща си. — Огромна? Видял си я в нощта, когато той се е завърнал, нали?
— Стига толкова — разсърди се госпожа Уизли. — Отвън са Лудоокия и Тонкс, искат да те видят, Артър. Вие, деца, почакайте в коридора — добави тя. — После ще дойдете да кажете «довиждане». Хайде, излизайте.
Те се върнаха в коридора, Лудоокия и Тонкс влязоха в болничната стая и затвориха след себе си вратата. Фред вдигна вежди.
— Така да бъде — рече най-невъзмутимо той и взе да бърка из джобовете си. — Няма нужда да ни казвате нищо.
— Това ли търсиш? — попита Джордж и показа клъбце връв с телесен цвят.
— Четеш ми мислите — ухили се другият близнак. — Я да проверим дали и в «Свети Мънго» правят на вратите магия за непробиваемост.
Двамата с Джордж размотаха клъбцето и отделиха пет разтегателни уши. Връчиха на всички по едно. Хари се поколеба.
— Хайде, Хари, вземи го! Ти спаси живота на татко. Ако някой е в правото си да подслушва, то това си ти.
Хари се усмихна против волята си, пое края на връвта и точно като близнаците, го пъхна в ухото си.
— Е, да почваме! — подкани тихо Фред.
Вървите с телесен цвят се промушиха като длъгнести жилави червеи под вратата. Отначало Хари не чуваше нищо, сетне подскочи: Тонкс шепнеше съвсем ясно, все едно е застанала точно до него.
— Претърсиха педя по педя мястото, но така и не откриха змията. След като те е нападнала, Артър, е изчезнала… но Вие-знаете-кой едва ли е изпратил змия за него…
— Смятам, че я е пратил колкото да опипа почвата — изръмжа Муди, — досега все удря на камък. Не… според мен се опитва да добие по-ясна представа пред какво ще се изправи и ако Артър не е бил там, звярът е щял да разполага с много повече време, за да поогледа. Значи Потър твърди, че е видял какво точно става?
— Да — рече някак смутена госпожа Уизли. — Дъмбълдор като че ли очакваше Хари да види нещо такова.
— Има нещо странно в малкия Потър, знаем го всички — заяви Муди.
— Днес сутринта, когато разговарях с Дъмбълдор, той ми се стори притеснен за Хари — пошушна госпожа Уизли.
— То оставаше да не е притеснен — изръмжа Муди. — Момчето вижда през очите на змията на Вие-знаете-кого. Потър явно не си дава сметка какво означава това, но ако Вие-знаете-кой се е вселил в него…
Хари измъкна разтегателното ухо от своето, сърцето му щеше да се пръсне, лицето му запламтя. Той погледна към другите. Всички се блещеха насреща му с върви, още точещи се от ушите им, и изглеждаха стреснати.