Дневната война

— Просто е махнал с ръка? Не е рисувал защити с демонска кръв по кожата на Анди?

— Естествено, че не! — Дарси се оцъкли. — Що за диване трябва да си, за да си рисуваш по кожата с оная гняс?

— Няма значение — каза Лийша. — Жестове ли правеше само, или рисуваше защити във въздуха?

Дарси се позамисли.

— Може и да е рисувал защити. Ама не ги познавах.

Лийша кимна.

— Искам да поговоря с Анди по-късно.

— Говори с половината град — каза Дарси. — На следващата нощ отиде до болницата и я разчисти. И един счупен нокът не остави за лекуване.

— Създателю… — Лийша беше научила някои тайни за лечителството с хора, докато беше в Дара на Еверам, но нищо в подобни мащаби. Мисловният демон, срещу когото се бяха изправили с Иневера, правеше заклинания, като рисуваше защити във въздуха, но тя не беше успяла да повтори това, дори с рога му в ръка. Откъде взимаше цялата тази сила Арлен? Количеството изразходвана енергия трябва да е било чудовищно.

— Да — съгласи се Дарси, — а всяка следваща нощ прескача до някой различен от бежанските градове и прави същото. Отвсякъде ми донасят как направо връщал хората от онзи свят. Още вика, че не е Избавителя, но все по-малко хора го слушат какво говори, а вместо това гледат какво върши. Нощи, и аз започвам да вярвам.

Лийша се намръщи.

— Как го понася графът?

— Както капитанът с Гаред преди малко — каза Дарси. — Опита се да се направи на силен и Защитения го постави на мястото му. Не се противопоставя открито на Тамос, но всеки глупак може да види как ги е наплашил с пастира. Крият се зад затворени врати и внимават с думите пред други хора.

Лийша отново потърка чело, за да я отпусне малко болката в главата. Прииска ѝ се Арлен да изцери и нея.

— Трябва ли да знам още нещо?

— По последното Новолуние се е бил с някакъв умен демон — каза Дарси. — Влиза ти в главата, кара другите ядрони да се бият като войници с генерал. Иска всички да носят защитени превръзки на главите си, преди луната отново да се скрие.

Дарси ѝ показа парче плат и Лийша го взе, за да го разгледа — защитата беше същата като тази, която раздаваха в селцата на път към дома.

Кимна.

— Това ли е всичко?

Дарси поклати глава и сниши глас.

— Не е сам.

Глухото туптене в главата ѝ премина в рязка болка. Дарси не бе казала нищо повече, но с този тон нямаше и нужда.

— Така ли?

— С едно момиче е — потвърди опасенията ѝ Дарси. — Рена Танър. Казва, че е от родното му място, оня Поток. — Дарси напрали пауза и се втренчи някъде надалеч. Гласът ѝ стана безизразен. — Казват, че са си обещани.

Дарси продължи да гледа в нищото, чакайки Лийша да реагира. Почти всички в Хралупата си шепнеха за онзи момент, когато Арлен бе нахлул в Свещения дом по време на Битката при Хралупата, крещейки името ѝ, когато чул, че е в опасност. Шепнеха си как се е появил за пръв път при нея, как е влизал и излизал от колибата ѝ по всяко време. Шепнеха и мъдруваха. Не бе тайна, че целият град се молеше просто да се вземат и се чудеше защо толкова се бавят. Лийша често се чудеше същото.