Върховното кралство [Наследникът]

— Нека милостта на Ейрал се изсипе над нас — завърши брат Ярл.

— Нека милостта на Ейрал се изсипе над нас — повториха останалите тихо.

След благословията Дол дълго благодари на брат Ярл, а чрез него и на ордена на Светите покровители. Без тяхната помощ Леня щеше да е мъртва и Дол държеше да увери монаха рицар във вечната си признателност. После, като се обърна към Лорн и Вард, благодари и на тях. И на тях също беше задължен.

— Въпреки това — добави той, — колкото и да сте способни, колкото и да сте храбри, идвате прекалено късно и за жалост, сте твърде малко. Вие сте едва шепа хора, а на нас ни трябва армия, за да ни спаси. Или чудо.

Някога Дол бе свещеник, преди да грабне оръжието и да оглави бунта против Иргаард. От предишния си живот пазеше искрена вяра в Ейрал, както и известна сдържаност в жестовете и думите си. Говореше спокойно и авторитетно.

— Какво е положението? — попита Лорн.

— Обградени сме. Както знаете, иргаардците пазят всички подстъпи към Горните долини — после си спомни за прохода Саверг и ужасния път през него и се поправи. — Или почти всички. Мислех, че ще сме на сигурно място до пролетта, но се излъгах. Хванати сме в капан от принца-дракон, когото Черната хидра изпрати срещу нас. Той установи генералния си щаб в Телиг — старата ни твърдина. И оттам води срещу нас безпощадна война, без отдих и покой.

— Лаедрас не е от тези, които се отказват или слагат оръжието — каза Лорн.

— Вярно е, че вие го познавате, рицарю. Победихте го при обсадата на Ангборн, нали? Разказват дори, че сте се сблъскали в двубой. Хубав подвиг.

Вместо да отговори, Лорн се обърна към Леня, която уверено рече:

— Ако Лаедрас е бил победен веднъж, значи може отново да бъде.

— Разбира се — съгласи се Дол. — Но не от нас. Всичко, което ние можем да направим, е да се държим и да се надяваме.

— Миналата година — каза Лорн — поражението му в Ангборн го унижи. Лаедрас иска тази победа. И иска тя да бъде бърза, бляскава. На всяка цена.

— Как можете да сте толкова сигурен? — възпротиви се Леня.

— Ако не беше така, нямаше да води война с вас посред зима — намеси се Вард.

Той се беше сблъсквал с иргаардските армии рамо до рамо с Върховния крал преди трийсет години, по време на първите войни в началото на неговото царуване. Доколкото му беше известно, тази стратегия на зимна война — която беше в разрез с всякакви военни правила — беше непозната на иргаардците.

Вард добави:

— Да се поддържа обсада до настъпването на хубавото време е скъпо, но възможно и често необходимо. Обаче да се водят разузнавателни и бойни операции в планините посред зима, това вече е нещо съвсем друго. За жалост, това говори много за възможностите и решимостта на вашия противник…

— А освен това — поде отново Лорн — Лаедрас има ли избор? След поражението му в Ангборн това командване сега е истински втори шанс. Съмнявам се, че Черната хидра ще му даде трети. Лаедрас го знае и няма да отстъпи пред нищо, за да си възстанови реномето.