![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Насред суматохата на битката изпод ръцете на Лорн летяха глави и крайници, беше покрит с черна кръв, която не беше негова, а ботушите му бяха изпоцапани с димящи вътрешности. Не изпитваше ни болка, ни умора. Частта от него, която се бе примирил да остави на Тъмнината, тази част, за която бе пожертвал душата си, му отвръщаше със същото и го спасяваше. Правеше го по-силен, по-бърз, по-издръжлив. Не беше себе си, но не беше и някой друг. Убиваше и беше жив.
Битката продължи, докато спря бурята.
Докато Тъмнината се оттегли и отнесе вампирките. Докато зимното слънце отново огря прохода Саверг, изтерзан от студена, спокойна светлина.
— Дали…? Дали свърши? — попита Ройс от дъното на пещерата, където раната му го принуждаваше да остане легнал.
Исарис седеше до него.
— Като… като че ли — поколеба се Вард.
— Да — потвърди Лорн и влезе вътре. — Свърши.
Нямаше нито един незасегнат.
Някои, като Вард и Йерас, страдаха само от няколко одрасквания и порязвания. Но онези, които не бяха имали такъв късмет, като че ли изведнъж почувстваха ударите, които ги бяха ранили. Лиронд се олюля, но бе хванат бързо от Беор. Лиам отказа да му помагат, но трябваше да седне. Като видя, че дясната страна на лицето му е покрита с дебел слой мръсотия и кръв, Нае се разтревожи и бързо отиде при Кай.
— Добре съм — успокои я Кай. — Мисля, че ще ми се размине с един хубав белег.
— Дай да видя!
Брат Ярл се наведе над Ройс, за да прегледа дълбоката рана в корема му и веднага поиска превръзки, които Йерас му донесе.
— Сериозно ли е? — попита Лорн.
— Да — отвърна монахът рицар.
— Енград умря — оповести Логан.
— Емрин също — рече Лиам.
Лорн се обърна към едноръкия, който, обзет от виене на свят, беше седнал.
— Емрин? — попита той и си даде сметка, че той не отговаряше на призивите по време на боя.
— Той не успя да стигне до пещерата — обясни Лиам.
Емрин яздеше сред последните и никой не беше чул кога бе паднал коня му, докато те бягаха от бурята на Тъмнината.
„Двама мъртви — помисли си Лорн. — Може би трима“ — поправи се, като гледаше как брат Ярл прави всичко по силите си, за да спре кръвта от раната на Ройс.
Ройс беше пребледнял и почти бе изгубил свяст.
Йерас дискретно привлече вниманието на Лорн и му посочи входа на пещерата. Лорн се обърна и видя силуета на Леня, който се очертаваше — неподвижен — на слънцето.
Беше с гръб към тях.
— Леня?
Тя не отговори и тръгна механично напред.
— Леня!
Лорн изруга и се втурна след нея да я хване, тъй като вероятно не цялата опасност бе отстранена от прохода. Заслепен, за миг бе принуден да спре на входа на пещерата. После видя Леня, която, застанала съвсем на открито, гледаше в далечината. Той погледна в същата посока и видя змейник, който се приближаваше.
— Леня! Скрийте се!
— Той е от нашите — каза тя с тъничък гласец, който обаче се чу съвсем отчетливо.
Лорн не отиде по-нататък.
Леня размаха ръце и изчака змейникът да кацне пред нея. Мъжът скочи от седлото със зареден арбалет в ръка. Но веднага свали оръжието си и рече развълнувано:
— Леня? Ти ли си?
— Аз съм, Браг.
— Но как…? Как си стигнала до тук? А… А бурята? Видях как ви погълна всички!
— По-късно ще ти обясня. Имаме един ранен. Можеш ли да го отнесеш възможно най-бързо в Телиг?
Браг се поколеба и скришом погледна към Лорн. Приближи се до Леня и снижи гласа си.
— Ти не знаеш ли? Телиг падна.
Телиг.
Това укрепено място беше тайното убежище на бунтовниците в планините Галаар. И точно в него Леня водеше Лорн и другите, сигурна, че брат ѝ Дол се намира там.
— За Бога! — извика тя. — А брат ми? А другите?
Този път змейникът посочи директно към Лорн, без да крие подозрителността си. Вард и Йерас бяха дошли при него на входа на пещерата. Също като него, и те чакаха.