![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Като внимаваше за движенията си, Лорн бавно отстъпи.
Направи една крачка, две, три, четири…
На петата разбра, че варанът ще скочи и рязко се обърна. Затича се в мига, когато съществото се устреми след него. Въпреки тежестта и късите си крака, то се движеше с изумителна скорост, коремът му беше почти прилепен към пода, тялото и опашката му се поклащаха в ритъма на бягането му. Лорн разбра, че варанът бързо ще го настигне. Но той знаеше, че мрежата от естествени тунели, пред които се движеха, беше свързана със старите изби на крепостта и се надяваше, че инстинктът няма да позволи на влечугото да влезе в тях.
Заблуда.
Варанът тръгна уверено по зиданата стълба, на която Лорн се надяваше да намери убежище. Но като вземаше стъпалата по четири, Лорн успя да увеличи преднината си. Стълбището завършваше при сводести зали, които Лорн прекоси, без да се обръща. Усещаше, че влечугото се приближава. Чуваше дрезгавото му дишане и ноктите му, които драскаха по камъните. Нямаше да се предаде лесно, ако се наложеше да се бие с варана. Но все пак беше по-добре, отколкото да чака краката му да бъдат подкосени от удар с лапа.
Оставаше му обаче още един шанс.
Докато бягаше през стаите, Лорн беше видял една открехната врата. Ако успееше да стигне до нея и да я затвори, преди варанът да го хване, тогава може би…
Без да обръща внимание на болките в крайниците си, нито на пламналите си дробове, Лорн затича още по-бързо, до крайния предел на силите си и влезе в последната стая. Челюстите на влечугото изтракаха в празното. Лорн пусна на земята факлата и меча, хвърли се върху вратата, за да я затвори пред варана и да спусне резето.
Вратата беше дебела. Но прояденото ѝ дърво не издържа на натиска на варана. Тя се пропука и излезе от пантите си, а Лорн отхвръкна назад и падна върху плочите. Изправи се с мъка, покрит с прах и без оръжие. Влечугото също беше зашеметено от удара, но вече извръщаше към Лорн побеснелия си поглед, дясното му око беше окървавено и от него стърчеше цепеница.
Все още замаян, Лорн потърси меча си.
Беше твърде далеч.
Тогава извади Меча на кралете, който носеше на гърба си. Това беше само парче от острие, но той нямаше по-добро, ако не се броеше ножа, който извади от левия се ботуш.
Застана в защита.
И зачака.
Варанът се втурна напред и скочи, всичките му нокти бяха навън, а устата му беше широко отворена. Лорн заби меча в корема му чак до дръжката, а в това време влечугото падна върху него с цялата си тежест и челюстите му изтракаха до лицето му. Ударът повали Лорн, който падна тежко, затиснат под влечугото, което дереше раменете и гърдите му с предните си лапи и се опитваше да го захапе по лицето. Срещу ноктите Лорн можеше да разчита единствено на ризницата си, но чуваше как кожата ѝ се раздира, а металните халки се откъсват. Остави меча си в корема на животното, хвана долната му челюст със свободната си ръка и започна да бута с всички сили, като продължаваше да забива ножа си отново и отново в хълбока на варана. Но чудовището като че ли не губеше сили. А Лорн чувстваше как отпада все повече. Продължаваше да удря, ръката му лепнеше от кръвта на влечугото, лицето му се сгърчи от болка, когато ноктите засегнаха рамото му. Продължаваше да забива ножа си, но му се струваше, че ще се задуши и с последно усилие успя да вдигне муцуната на огромния варан, който най-накрая оголи врата си за смъртоносен удар. Острието се заби и прониза небцето чак до мозъка. Тогава, като хвана ножа с две ръце, Лорн го завъртя в раната и продължи докато варанът престана да се движи — безразличен към кръвта, слюнката и жлъчта, които течаха по лицето му.
Стори му се, че продължи цяла вечност.
Накрая успя да се освободи, като претърколи мъртвия варан на една страна. Извади счупения Меч на кралете от хълбока на влечугото, но не намери сили да стане. Изтощен, облекчен, остана да лежи по гръб, затвори за миг очи и късно забеляза войниците, които сега го обкръжаваха.
„Надяваше се да те заловят — помисли си той. — Е, добре, ето, че стана.“
Удар с дръжката на копие по челото го накара да изгуби съзнание.
В онази необикновена нощ в параклиса на Черната кула не само Исарис чакаше. Докато рижото коте скачаше в ръцете на Лорн, сякаш никога не се бяха разделяли, Лорн видя Скерен, който се появи от полумрака.
— Не ме изпраща Събранието — бе побързал да каже белият драк.
— А кой тогава?
— Идвам единствено по своя воля. В момента постъпвам противно на всички правила на Пратениците.
Но Лорн беше почувствал как недоверието му се пробужда.