Преродена любов

— Не, почакай. Нужна ми е помощта ти, но не в този смисъл.

Нова вълна го накара да изскърца със зъби и му се наложи да се свие надве, ругаейки.

— Тя ми поръча да не ти се обаждам.

Тогава защо беше тук? О, по дяволите, подтикът...

— Тогава защо ми изпрати съобщението?

— Не иска да приеме медикаменти.

Тор поклати глава. Само че този път това се дължеше на опит да подобри слуха си.

— Какво?

— Отказва медикаментите. Не мога да я убедя, а не знаех към кого друг да се обърна. Не можах да се свържа с Хекс, а тя няма други близки. Наистина страда.

— Дай й ги, със или без нейното желание.

— Тя е по-силна от мен. Дори не мога да я върна обратно в леглото без битка. Но не там е работата. От етична гледна точка не мога да предоставям помощ на някого, ако не ми позволява. Може би ще успееш да поговориш с нея?

В този момент очите му се фокусираха върху жената пред него. Бялата й престилка беше разкъсана и един от реверите висеше като парче бяла кожа. Очевидно беше пострадала.

Тор се замисли отново за Уелси в нейния период на нужда. Когато слезе долу в стаята им, мястото изглеждаше, сякаш е било претършувано. Нощната масичка и всичко върху нея беше съборено и строшено. Радиочасовникът се валяше на пода. Възглавниците бяха избутани, а чаршафите разкъсани.

Откри жена си от другата страна на леглото, свита на кълбо и изпаднала в пълна агония. Беше гола, а кожата й беше почервеняла и покрита с пот, въпреки че беше студено.

Никога нямаше да забрави начина, по който го гледаше с очи, пълни със сълзи, и го умоляваше за нещо, което той можеше да й даде.

Тор я бе взел, напълно облечен.

— Тор? Тор?

— Постави ли другите мъже под карантина? — промърмори той.

— Да. Дори се наложи да отпратя Мани. Той...

— Да — вероятно викаше Пейн да се прибере от бойното поле. Или това, или работеше усилено с ръка. Ако мъж бъдеше изложен на въздействието на жена в нужда, запазваше перманентна ерекция за известно време, дори да напуснеше района.

— Също така уведомих Елена. Тя заяви, че се налага да остане настрана. Предполагам, че понякога цикълът на една жена може да повлияе на околните. А тук май никой не желае да забременява.

Тор постави ръце на кръста си, сведе глава и се помъчи да събере мислите си. Каза си, че не е някакво животно, което да обладае Есен върху болничното легло, на което е настанена. Не беше.

По дяволите, как му се искаше да вярва на тази своя решителност. Но какво си мислеше тя, за бога? Защо не приемаше проклетите лекарства?

Може би това беше някаква маневра от нейна страна. За да го принуди да й служи. Възможно ли беше да е така пресметлива?

Последвалият писък беше истински сърцераздирателен. и му дойде в повече. Нареди си да се обърне към килера и да се върне обратно през тунела. Само че не можеше да остави доктор Джейн просто така. Тя със сигурност щеше да направи нов опит да помогне на Есен и отново щеше да пострада. Погледна към лечителката.