Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Неспокойкото [ЛП]
Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Неспокойкото [ЛП]

Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:

Трикс Соийе извърши немалко славни подвизи и вече никой не би го нарекъл нескопоско. Изглежда, че всичките му мечти се изпълниха — и вече може спокойно да учи магия (дори ако обучението включва миене на под и белене на картофи). Но ако точно преди Нова година трябва внезапно да тръгне към горещата и екзотична страна Самаршан — тогава място за учене няма! Тук трябва да си спомниш всичко, което можеш, и дори малко повече. В края на краищата Самаршан не е просто една екзотична страна! Там управлява султан (някои смятат, че е везирът), Прозрачният бог събира армия (някои се страхуват, че той наистина е бог, пък дори и от малките), а местните обичаи се отличават с красноречие и непосредственост. Остава ти да разчиташ единствено на стари приятели — пътуващи актьори, на стари врагове — витаманти, и на некръвни роднини, осъдени на вечно изгнание. Защото предстоят много опасни сблъсъци — с джин, обвързан с морални ограничения, със сфинкс — необвързан с никакви ограничения, и с пустинни гноми (мислехте, че такива не съществуват? Грешите.) И всичко това, защото не трябва да вярвате на всеки срещнат дракон. Разбира се, драконите не лъжат, но нима това някога им е пречело?
1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182
Перейти на страницу:

— Но аз бих могъл да ви телепортирам — небрежно каза Мумрик. — Докато живях в „Дебнещата пепелянка“, се научих. Вие, хората, се научавате много по-бързо от драконите.

— Телепортирай ни — зарадва се Трикс. — Но по-късно, разбира се. Актьорите, предполагам, в Столицата, че пътищата са неспокойни, а те припечелиха доста добре. Аннет и мен — при Лапад. Халанбери — при родителите ми. А Тиана… — той въздъхна, — Тиана в Дилон, в двореца.

— Ох, какво само ме чака — въздъхна Тиана, заслушана в разговора. — Представям си какво ще започне. Такава си, онакава… избяга от двореца…

— Мога да те върна в същата нощ, когато изчезна от двореца — изпъчи се Мумрик. — Ще те пренеса във времето, както в школата на асасините!

— Страхотно! — с явно облекчение каза Тиана.

— А Йен… — Трикс се замисли за момент. — Него, предполагам, трябва да телепортираш в онази крепост на границата, където служи сър Гламор. Йен, нали така?

Трикс се обърна и установи, че Йен не е на масата.

— Той отиде някъде — съобщи Халанбери. — Помоли дъщерята на Васаб за чорап. Тя много се смути, но все пак му донесе един чифт. Той взе единия, каза, че скоро ще се върне и че е добре, че в Самаршан има много пясък и се стъмва рано. Помоли да му покажат пътя за пазара и тръгна.

— Странно момче — каза Мумрик. — Защо му е момичешки чорап? Това да не е някакъв човешки брачен обичай?

— Боя се, че не — отвърна Трикс с известна загриженост в гласа. — Толкова е упорит… а аз направо забравих да мисля…

От своя край на масата Гавар Вилорой прочисти гърло и се изправи. За щастие рицарят-маг седеше със спуснато забрало и не разваляше ничий апетит с външния си вид.

— Бих искал да се сбогувам с присъстващите — започна той. — С някои от вас е възможно повече да не се видим. А с някои, подозирам, със сигурност ще се срещнем…

Халанбери бързо се придвижи по-близо до Трикс.

— Ще се срещнем, ще се срещнем — обеща Гавар. — Сега, когато Прозрачният бог вече го няма, а остана само номадът Алхазаб, загубил своята сила и мощ… — той нададе скрибуцащ смях. — Евикейт ще е доволен! Но тъй като днес седим на една маса — ще вдигна чаша за здравето на моите бойни другари. В крайна сметка на вас то все още ще ви трябва!

— Какъв е долен! — прошепна Тиана, но все пак взе бокала.

— Мъртвите всички са такива — почти философски каза Трикс. — Нищо… ще видим на кой и какво ще му потрябва.

Вечерта продължи по реда си. Надигаха се бокали, съпругата на Васаб сервираше все нови и нови блюда — и Трикс беше принуден да признае, че кулинарията в Самаршан е достигнала огромни висоти. Приключил разговора с Майхел, търговецът седна до него и попита:

— Хей, а какво ще кажеш за съветите от Книгата на мъдрите мисли? Полезни ли бяха?

— Съветите? — Трикс смръщи чело. — Първият беше такъв: Ако тръгваш на труден път, от който не очакваш да се върнеш, вземи всичко нужно от приятели! Но двойно вземи всичко нужно от враговете!

— Точно така! — кимна Васаб. — И как това се отрази на твоите приключения?

Трикс се почеса по врата.

— Ами, вероятно става дума за това, че действахме заедно с витаманта?

— Възможно е — кимна Уасаб.

— А също и за школата на асасините, от които всички се страхуват. И че тръгнахме по пътя на Алхазаб и осъзнахме как е получил магията си!

— О, Мъдра книга! — възхити се Васаб. — Колко прекрасно, че съветите й са ти помогнали! А второто предсказание? Помощта на приятел понякога е малка, но винаги я очакваш. Помощта на врага може и да е голяма, но идва неочаквано! За какво беше то?

Трикс се замисли.

— Може би става въпрос за Хамас, който призна, че аз победих Алхазаб? Или пак за Гавар, който участва в сражението?

— Мъдра книга… — повтори Васаб. — А третото, третото предсказание? Най-загадъчното? И ако твоята най-добра коза вече не дава мляко, а вълната й е оскъдна, тогава я остави за месо, иначе каква полза от козата?

— Кози не сме срещали, нито една — призна Трикс. Но като видя, че Васаб се разстрои, веднага добави: — Макар че… нали мъдрите мисли трябва да се разбират иносказателно? Може би става дума, че магията на Прозрачния бог е отслабнала и сега той е обикновен вожд на обикновено племе?

— Книгата е източник на мъдрост! — удовлетворено заключи Васаб, след което, доволен и успокоен, продължи около масата.

1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)