![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
А Трикс хвърли поглед на Мумрик, който се усмихна.
— Всичко това са глупости, нали? — попита Трикс.
— За книгата ли? — шепнешком отвърна Мумрик. — Ами как да ти кажа… За дълго пътуване трябва да се готвиш старателно и да не пренебрегваш ничия подкрепа, полезно е да очакваш помощ от приятели, но двойно по-ценна е помощта на тези, които смяташ за врагове… А и козата, ако не дава нито мляко, нито вълна, трябва да се остави за месо!
— Но нали това не означава, че Книгата ми е предсказала нещо и че ми е помогнала? — уточни Трикс.
— Книгите всъщност изобщо не са длъжни да предсказват и да помагат — усмихна се Мумрик. — На хората най-малко от всичко на света им трябва някой всичко да им разтълкува и обясни. Много по-нужен им е търпелив събеседник, който да им разкаже нещо свое и да изслуша всички техни мисли. А тази книга го може по-добре от всеки човек!
— Каква мъдра мисъл! — възкликна Васаб, който тъкмо се беше върнал при тях. — Непременно трябва да бъде записана в Книгата! Жена! Жена, донеси Мъдрата книга и молив!
Но в този момент на портата се почука. Трикс, който беше много притеснен от отсъствието на Йен, тръгна към нея след Васаб.
Но не беше Йен. Беше Дерик — придружен от двама стражници и карета. И дори не погледна Трикс.
— Витамант Гавар Вилорой, Великият везир най-любезно ви кани при себе си! — тържествено обяви той.
Гавар започна да се надига от масата. А Трикс бързо каза:
— Дерик… виж, аз наистина съжалявам…
Дерик стоеше, издул устни, и гледаше покрай Трикс.
— Ясно е, че никога няма да станем приятели — каза Трикс. — И дори съюзници. Но… много ми е неудобно, че те върнахме в Дахриан… и въобще… извинявай.
Дерик мълчеше.
— Все пак почти се помирихме… — продължи Трикс.
Дерик хвърли бърз поглед към стражниците. После погледна Трикс и тъжно каза:
— Затова е и още по-обидно!
Трикс чакаше, но Дерик мълчеше и гледаше Гавар. Пред витаманта той любезно се поклони и дори му отвори вратата на каретата. Трикс продължи да стои при портата и да гледа тъжно към Дерик. Така нареченият братовчед се качи в каретата след витаманта, но в последния момент се обърна.
— Ама много ловко ме преметнахте — каза той. — Както и да е… следващия път ще бъда по-умен!
Трикс осъзна, че това ще е единственото подобие на помирение, на което можеше да разчита, и цъфна в усмивка.
Дерик също се усмихна. След което с внезапна искреност каза:
— Страхотна усмивка имаш!
И се шмугна в каретата.
— Някак си е много непоследователен и противоречив — каза приближилата до Трикс Тиана. — Въпреки че е прав, ти си много по-симпатичен, когато се усмихваш, отколкото когато стоиш с ей тази загрижена физиономия. Виж, Йен се прибира!
Йен наистина крачеше по улицата, като си подсвиркваше весело и размахваше прашен чорап. При вида на Трикс и Тиана той се смути, бързо пъхна чорапа в джоба си и леко притеснен приближи.
— Къде беше? — попита Трикс.
— Ами… разхождах се… — криейки поглед, отговори Йен. — И няма да повярваш какво намерих!
— Да не би да е пръстенът на крал Маркел? — иронично попита Трикс.
— Точно така! — светна Йен, вадейки пръстена от джоба си. — Ама много е тъп този роботърговец, нали? И пръстенът загубил, и въобще, казват, ударил тила си в стената така, че сега лежи в дома си и го налагат с компреси!
— Мисля, че всички бързо трябва да напуснем Дахриан — притеснено прошепна Трикс.
… В стаята на Трикс във вълшебната кула на Лапад всичко беше както преди, тоест студено, неуютно и самотно. Само прахът по пода за последните няколко седмици малко се беше увеличил. Трикс, поклащайки леко замаяната си от телепортацията глава, приближи до прозореца.
Беше нощ, но пълната луна обливаше всичко с чиста бяла светлина. Прясно падналият сняг покриваше земята, само до самата кула упорито растяха омагьосаните от Лапад цветя. Без дори да отваря вратата, Трикс разбра, че Лапад е тук — мощното хъркане на магьосника достигаше до него дори през двата етажа.
— Трикс, запали камината! — помоли скритата в пазвата му Аннет. — Това не е климат, а някакъв ужас!
Трикс послушно тръгна към камината. Скоро лумнаха горещи пламъци, а Трикс си донесе от кухнята чаша вино с подправки и започна да я затопля над огъня. Лапад продължаваше жизнерадостно да похърква и Трикс реши да докладва на учителя утре сутринта.