Неспокойкото [ЛП]

От единия край на масата — мрачният като нощ Гавар Вилорой, тъжният бивш шут Сутар и неочаквано веселият бивш Велик везир Аблухай. (Впрочем този, за когото три денонощия са поддържали казан с врящо олио, има право да бъде весел, отървавайки се само с промяна на местоработата си, нали?)

На противоположния край неловко се въртеше на стола си Елин Абулла Мумрик. По-точно, в момента това вече не беше Мумрик, а деканът от школата за асасини Еам. Между другото, сега Трикс смело го наричаше Мумрик.

Разбира се, долитането на дракона в двора на търговеца стана потресаваща гледка и когато накрая успяха да съберат разпръснатите посуда (онова, което не се счупи) и да успокоят камилите (онези, които не избягаха, пробивайки стената), Мумрик дори някак се вписа в масата. Но скоро стана ясно, че да нахранят порядъчно израсналия дракон (освен ако, разбира се, не догонят избягалите камили) няма да успеят. Положението спаси Мумрик, като се превърна в човек.

— Всъщност не ми харесва, когато съм без крила и не бива да бълвам огън — смутено призна той. — Но към този външен вид някак вече свикнах…

— Възхитителен външен вид! — възкликна Васаб. — Чудесен! Достойни млади човече… кажете, женен ли сте?

— Все още не — учудено отвърна Мумрик.

Дъщерите на Васаб с писъци избягаха в къщата, а по-голямата съпруга погледна търговеца така, че той се задави с парче торта и промърмори:

— Ама аз… просто така… единствено от любопитство…

— Да, намирането на достойна двойка е тежка задача — въздъхна Майхел. — Ето и аз се грижа за моите глупави племенници… а момчетата растат…

— Какво говорите! — възхити се Васаб. — А печеливша ли е професията на актьора?

— Както се случи — отговори Майхел, като неволно посегна към подарената от султана кесия на пояса си.

— И на колко години са вашите пакостници? — със сладък глас попита Васаб.

Песя и Нися се спогледаха и леко се изчервиха.

Трикс приближи до Мумрик и тихо прошепна:

— Благодаря ти много. Толкова ни помогна…

— Е, нали точно аз те вкарах в това приключение — смути се Мумрик. — Татко веднага ми каза — ти забърка тази каша, ти си я сърбай…

— Добре, че не трябваше да се сражавате с Прозрачния бог — каза Трикс.

— Аха. Единствено лошо е, че гномите излязоха на повърхността — натъжи се Мумрик. — Разбираш ли, те са толкова малки, жилави… исках да кажа, инати. И много добре пренасят тежести. Особено злато. И по някаква причина са убедени, че цялото драконово злато принадлежи на тях, на гномите… Както и да е, все някакво разнообразие в меню… в живота. По-добре ми кажи — ще те върнат ли в кралството?

— Няма да отлетя сам, зарязвайки всички — въздъхна Трикс.