Каин и Авел [bg]

— Донякъде съм разтревожен, господин Розновски, от дяла ви в банка „Лестър“ — подхвана той — и от силните позиции, които сте успели да завоювате в едно от търговските дружества, които представляваме. Може би е време да се срещнем и да обсъдим намеренията ви. Освен това искам да ви съобщя нещо лично.

Отново дълго мълчание. Уилям дори си помисли, че Авел е затворил.

— Не съществуват обстоятелства, Каин, при които подобна среща да е възможна. Вече знам достатъчно за вас, не ми се слушат оправданията ви за миналото. Внимавайте и ще разберете какви са намеренията ми, а те, господин Каин, са твърде различни от онова, което ще откриете в „Битие“. Един ден ще ви се прииска да скочите от дванайсетия етаж на някой от моите хотели, защото ще загазите не на шега с дела си в „Лестър“. Трябват ми още само два процента, за да отговарям на условията по точка седма от правилника на банката, а вие сам знаете какво означава това. Тогава може би за пръв път ще проумеете как се е чувствал Дейвис Лерой, докато месеци наред се е губил в догадки какво ли ще направи вашата банка с живота му. Сега е ваш ред няколко години да се губите в догадки как ще постъпя с вас, след като се сдобия с осемте процента.

Уилям се вцепени от думите на Авел Розновски, но въпреки че заудря с юмрук по писалището, си наложи да продължи спокойно:

— Разбирам какво ви е, господин Розновски, ала пак съм на мнение, че е по-разумно да се срещнем и да обсъдим всичко. Има едно-две неща, за които съм сигурен, че не знаете.

— Например как сте измамили Хенри Осбърн и сте му задигнали половин милион долара ли, господин Каин?

Уилям направо онемя и бе на път да избухне, но и този път успя да се овладее.

— Не, господин Розновски, онова, което искам да обсъдим, няма нищо общо с господин Осбърн. Става дума за нещо лично, което засяга единствено вас. Въпреки това искам да знаете, че никога не съм мамил Хенри Осбърн и не съм му задигнал и цент.

— Хенри обаче твърди друго. Според него тъкмо вие сте виновен за смъртта на майка си и сте я вкарали в гроба, само и само да не му отпуснете заем. Струва ми се напълно правдоподобно, след като видях как се отнесохте с Дейвис Лерой.

Уилям не помнеше някога да му е било толкова трудно да се сдържи, затова мина доста време, докато отговори:

— Предлагам ви да изясним веднъж завинаги това недоразумение и да се срещнем на място, където никой няма да ни познае.

— Вече, господин Каин, е останало само едно място, където няма да ви познае никой.

— И кое е то? — попита Уилям.

— Небето — отвърна Авел и затвори.