![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
— Да, командире — тутакси отвърна войникът.
Ханон много добре си даваше сметка, че всички наоколо са наострили уши.
— Нумидийците в момента атакуват римския лагер.
Чуха се радостни викове и Ханон вдигна ръце.
— Дори ония курвенски синове да се хванат на въдицата и да се впуснат да преследват конницата ни, ще им трябва цяла вечност да прекосят Требия. Имаме предостатъчно време да се приготвим.
Думите му бяха посрещнати с доволно мърморене.
— Искам да се подготвите добре. Загрейте мускулите и се намажете с масло. Проверете цялата си екипировка. Когато приключите, оставете оръжията и пригответе топла закуска. Ясно ли е?
— Да, командире — извикаха хората му.
Ханон се върна в палатката си да хапне. След като закуси, легна и моментално заспа. За първи път, откакто бе напуснал Картаген, сънува майка си Аришат. Тя не изглеждаше разтревожена, че Малх и тримата ѝ синове са във войската на Ханибал. Ханон намери това за невероятно окуражаващо. Духът на майка му бдеше над всички тях.
Малко след това го събудиха тръбите. Сигналът им означаваше, че врагът се вижда.
Ханон рязко се надигна. Римляните бяха последвали нумидийците! И сега той и всеки войник в лагера щеше да получи първия си шанс да накаже Рим за онова, което беше причинил на народа му.
И всички щяха да сграбчат този шанс с две ръце.
След час осем хиляди лековъоръжени бойци и копиеносци на Ханибал, сред които и Ханон, заеха позиция на миля и половина източно от лагера. Зад тази защитна стена останалата армия бавно се строяваше за бой. След като чу, че цялата вражеска войска прекосява Требия, картагенският генерал най-сетне реагира. Ханон беше във възторг от находчивостта на Ханибал. За разлика от римляните, които не бяха яли и сега газеха в ледената вода, достигаща до гърдите им, войниците на Ханибал бяха с пълни стомаси и току-що бяха оставили лагерните огньове. Дори от това разстояние мразовитият въздух беше изпълнен с мръсните им войнишки песни. Ханон чуваше и тръбенето на слоновете, които явно протестираха, че са ги откъснали от сеното и ги нареждат по фланговете.
Ханон беше разположен в най-източния край на отбранителния полукръг, най-близо до река Требия. Именно тук щеше да се състои първият сблъсък с римляните. За улесняване на отстъплението на нумидийците между отрядите бяха оставени пролуки, които лесно можеха да бъдат затворени при необходимост. На стотина крачки от настръхналите копия на либийците стотици балеарски прашкари чакаха търпеливо, отпуснали ремъците на прашките си. „Не изглеждат особено внушително“, помисли си Ханон. Знаеше обаче, че запратените от тях камъни с размерите на яйце могат да счупят череп дори от голямо разстояние. Залповете на дрипавите стрелци щяха да всеят ужас в настъпващия враг.
Вятърът утихна и от сиво-жълтите облаци върху чакащите войници се посипа тежък сняг. Щеше да се наложи да го изтърпят, мрачно си помисли Ханон. Известно време нямаше да се случи нищо. Нумидийците все още се изтегляха през Требия. Когато пристигнеха, римляните вероятно нямаше да атакуват защитната стена.
Оказа се прав. През следващия половин час ескадрон след ескадрон нумидийци минаха между фалангите. Ханон се зарадва, когато видя приближаващия Замар, и вдигна ръка за поздрав.
— Какви са новините?
Замар забави коня си.
— Всичко върви добре. Отначало не бях сигурен, че римляните ще тръгнат да се бият, но се изсипаха от лагера си като мравки от мравуняк.
— Само конницата ли?
— Не, и хиляди лековъоръжени пешаци. — Замар се ухили. — А след тях и пехотата.
„Слава на великия Мелкарт“, радостно си помисли Ханон.
— На няколко пъти се сблъсквахме с тях и отстъпвахме и постепенно ги примамихме към реката. Именно там дадохме най-много жертви. Трябваше да се престорим, че сме изпаднали в паника, нали разбираш — намръщено каза Замар, но лицето му бързо се разведри. — Както и да е, подейства. Пешаците последваха конниците и нагазиха във водата. И точно тогава заваля снегът. Лицата им посиняваха пред очите ни!
— Обърнаха ли обратно?
— Не — с мрачно задоволство отвърна Замар. — Може да им отнеме цял ден да стигнат дотук, но ще дойдат. Цялата им проклета армия ще дойде.
— Значи наистина се започва — каза Ханон и стомахът му се разбунтува.
Замар кимна сериозно.
— Баал Сафон да закриля теб и хората ти.
— И теб — отвърна Ханон. Загледа тъжно как нумидиецът повежда конниците си в тила. Дали щяха да се видят отново? Може би не. Ханон не си позволи да се отдаде на мрачните чувства. Вече беше твърде късно за съжаления. Всички бяха заедно в това. Той и баща му. Сафон и Бостар. Замар и всички останали войници. Да, кръвопролитието беше неизбежно. Както и смъртта на хиляди.