Ханибал: Врагът на Рим [bg]

— Строй се за бой! — извика Фабриций. Командата му вече се повтаряше от другите офицери, които излизаха от лагера.

С разтуптяно сърце Квинт се подчини, както и Калатин, Цинций и останалите му другари. Всяка турма се строи в пет редици по шестима. Веднага щом бяха готови, Фабриций извика:

— Атака!

Хората му преминаха от тръс в лек галоп, а веднага след това в пълен галоп. За максимален резултат трябваше да ударят нумидийците с пълна скорост. „Стига те да останат и да се бият“, с подозрение си помисли Квинт. Опитът му със свирепите диваци му казваше друго. Лонг обаче постъпваше правилно. Не можеше просто да остави постовете да бъдат изклани на един хвърлей от лагера му. Хората на Ханибал трябваше да бъдат отблъснати. С шестте хиляди велити, които ги следваха, това нямаше да е трудно.

Грохотът на стотиците копита заглуши всичко, освен окуражаващите викове на Фабриций да продължават напред. Когато приближиха, всички пуснаха поводите и прехвърлиха копията от левите си ръце, които държаха и щитовете, в десните. Оттук нататък щяха да водят конете си само с колене. Сега месеците усилени учения щяха да се оправдаят. Въпреки всички умения на другарите си Квинт все пак се опасяваше от нумидийците, които се научаваха да яздят едва ли не още преди да са проходили. Мисълта за велитите му вдъхна кураж. Тяхната помощ щеше да промени всичко.

— Виж! Видяха ни! — извика Калатин и посочи измъчените часови, чиито ужасени изражения се смениха с ликуване. — Дръжте се!

— Горките копелета сигурно са си изкарали акъла, когато са видели нумидийците — отвърна Квинт.

— Малко сме закъснели — добави Калатин. — Много постове са останали без защитници.

Вече се намираха на петдесетина крачки от врага.

— Време е да изравним сметката — извика Квинт и си избра един кльощав нумидиец със сплетена на плитки коса.

Цинций сви устни.

— Всеки момент ще обърнат и ще си плюят на петите. Винаги го правят.

Вместо това, за тяхно изумление, вражеските ездачи препуснаха право към римската конница.

— Няма да бягат, ще се бият. — На Квинт леко му призля, но не откъсна поглед от нумидиеца, който препускаше право към него. Странно, но воинът като че ли си беше избрал него.

— Изберете целите си! — извика Фабриций, като се молеше резултатът от този сблъсък да е различен от онзи при Тицин. — Никое копие да не пропуска!

Квинт изпадна в паника, когато видя как нумидиецът хвърля копието си. За щастие не улучи и копието прелетя между него и Калатин. Квинт изруга свирепо. Нумидиецът имаше още две копия. Мисълта едва мина през главата му, когато следващото копие се понесе към него. Квинт се наведе над врата на коня и чу как оръжието профуча над главата му. Ноктите на отчаянието се впиха в него. Колко време щеше да му се усмихва късметът? Вече беше на по-малко от двайсет крачки от противника си. От това разстояние, което непрекъснато се скъсяваше, воинът едва ли би пропуснал.