![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
— Такъв ще дойде — каза Калатин. — Напоследък всички поличби са добри.
Квинт се усмихна. Невъзможно беше да не се запали от думите на приятелите си и от обрата в последно време. Както всеки път, когато мислеше за врага, в ума му изникна образът на Ханон. Той го пропъди.
Това беше война.
В сърцето му вече нямаше място за приятелство с картагенец.
Минаха няколко дни и времето значително се влоши. От север непрекъснато духаше леден вятър, който носеше киша и сняг. В съчетание с късите дни времето допринасяше за мизерията в лагера. Ханон почти не виждаше баща си и братята си. Картагенските войници се гушеха в палатките си, трепереха и се мъчеха да се стоплят. Дори излизането при повици на природата означаваше да станеш вир-вода и да измръзнеш до кости.
Затова Ханон бе потресен от новината, която Сафон донесе един следобед.
— Имаме заповед от Ханибал! Довечера потегляме.
— В това време? — изуми се Ханон. — Да не си полудял?
— Може би. — Сафон се ухили. — Но ако аз съм луд, значи и Ханибал е луд. Наредил е да ни предвожда лично Магон.
— Теб и Бостар ли?
Сафон кимна.
— Плюс пет хиляди лековъоръжени пехотинци и хиляда нумидийски конници.
Ханон се усмихна, за да скрие разочарованието си, че и той не е бил избран.
— Къде отивате?
— Докато ние сме се крили в палатките си, Ханибал е разузнал целия район. Открил тясна река, която минава през равнината — каза Сафон. — Двата ѝ бряга са стръмни и обрасли. Трябва да се скрием там и да чакаме, докато не се отвори възможност — ако изобщо се отвори — да нападнем римляните в тил.
— Какво кара Ханибал да си мисли, че те ще прекосят реката?
Изражението на Сафон стана свирепо.
— Той възнамерява да ги раздразни и да ги принуди да го направят.
— Тоест да използва нумидийците — предположи Ханон.
— Позна. Те ще атакуват вражеския лагер по изгрев-слънце. Удар и оттегляне, удар и оттегляне. Знаеш как го правят.
— Но дали това ще е достатъчно да изкара цялата римска армия от лагера?
— Ще видим.
— Иска ми се и аз да бях избран — каза Ханон.
Сафон се изсмя.
— Спести си съжаленията. Цялото проклето начинание може да се окаже загуба на време. Ние с Бостар ще мръзнем, а ти и останалата войска ще си лежите на топло под одеялата. А ако все пак се стигне до битка, няма как да я пропуснеш, нали така? Всички ще трябва да се сражаваме.
На лицето на Ханон разцъфна усмивка.
— Така е.
— Ще се срещнем в средата на римския строй! — заяви Сафон. — Само си помисли за този момент.
Ханон кимна. Образът наистина беше привлекателен.
— Боговете да бдят и над двама ви — каза той. И си помисли, че трябва да иде да види Бостар. Да се сбогува и с него.
— И над теб, братко. — Сафон се пресегна и разроши косата му — нещо, което не беше правил от години.
Квинт беше в разгара на поредната си фантазия за Елира, когато усети как някой го разтърсва. Направи всичко по силите си да продължи да спи, но настоятелното побутване не му позволи. Квинт отвори раздразнено очи и видя не Елира, а Калатин. Преди да успее да го наругае, чу тръбите да тръбят тревога. Веднага се надигна.
— Какво става?
— Атакуват аванпостовете ни извън периметъра на лагера. Ставай!
Всякаква сънливост на Квинт изчезна на мига.
— Какво? Кое време е?
— Малко след зазоряване. Стражите започнаха да викат, докато бях в нужника. — Калатин се намръщи. — Определено не се отрази на диарията ми, честно.
Квинт се усмихна на картината, отметна одеялото и започна да се облича.
— Имаме ли вече някакви заповеди?
— Лонг иска всички до последния човек да са готови за тръгване след четвърт час — отвърна Калатин, който вече беше в пълно снаряжение. — Извиках ти, но напразно. Останалите вече приготвят конете си.
— Е, вече съм буден — измърмори Квинт и клекна, за да си завърже сандалите.
Скоро се присъединиха към другарите си до завързаните коне.
Беше много студено и северният вятър носеше жилещ сняг. В лагера цареше трескава суматоха. Не само конницата беше получила заповед да се приготви за битка. Офицери даваха заповеди на големи групи велити. Нещастно изглеждащи хастати и принципи — онези, които бяха в първите две редици на легиона — зарязваха закуската си да изгори на огньовете и се втурваха да вземат снаряжението си. Вестители тичаха насам-натам и предаваха информация между различните части. Тръбачите по укрепленията продължаваха да свирят сбор. Квинт преглътна нервно. Това ли беше моментът, който бе чакал толкова дълго? Определено изглеждаше така. Изпита облекчение, когато видя баща си да идва към тях откъм щаба. Конниците наоколо замърмориха развълнувано. Всички като един застанаха мирно.