Ханибал: Врагът на Рим [bg]

— Добро начало — извика Ханон на хората си. — Първата кръв я пуснахме ние!

В следващия момент римляните атакуваха.

— Щитове горе! — извика Ханон. Смътно забеляза с периферното си зрение, че иберийската и галската конница заедно със слоновете атакуват вражеската кавалерия. Имаше буквално миг да се помоли атаката им да е успешна.

После заваляха римските пилуми — метателните копия. Всеки хастат носеше по две, което даваше на предната линия сериозна ударна сила. Копията летяха толкова нагъсто, че небето между двете армии потъмняваше. Формацията на фалангата беше толкова плътна, че не всички можеха да вдигнат големите си щитове. Докато копията се носеха надолу, те стискаха зъби и се молеха да не бъдат улучени.

С пирамидалните си остриета пилумите можеха спокойно да пробият щит и да пронижат войника зад него. И те направиха точно това — убиваха, раняваха и разкъсваха с лекота плътта. Ушите на Ханон се изпълниха със задавените викове на войници, които вече не можеха да говорят заради забилото се в гърлата им желязо. Невредимите завикаха уплашено, докато гледаха как техните другари умират пред очите им. Ханон рискува да погледне напред и изруга. Докато първият им залп летеше към целта си, хастатите бяха продължили да настъпват. Вече се намираха на по-малко от четирийсет крачки от тях и се готвеха да хвърлят отново. Ханон неволно се възхити на дисциплината на легионерите. Те забавяха крачка и дори спираха, за да хвърлят копията си. Както вече знаеше, това си заслужаваше за точно мятане. По-слаб противник вече щеше да се огъне под дъжда от железен ужас. Ханон беше благодарен, че командва ветерани. Макар че хората му страдаха ужасно, редиците им си оставаха плътни. Фалангата на баща му също не беше помръднала.

Отляво галите също понасяха тежки загуби. Ханон видя как някои от тях се огъват — тревожен знак в самото начало на битката. Главатарите им обаче се оказаха по-корави, крещяха и призоваваха хората си да останат по местата си. За огромно облекчение на Ханон тактиката проработи. След като полетя вторият залп, галите бързо вдигнаха щитове. Макар че това намали броя на ранените и убитите, воините се лишиха от основната си защита. Малко неща бяха по-безполезни от щит със забит в него огънат пилум. Странно, но това като че ли се хареса на галите. Те закрещяха свирепо и се приготвиха да посрещнат хастатите в пряк сблъсък.

Мнозина от първата редица на фалангата на Ханон също бяха изгубили щитовете си. Той изруга свирепо. Тези пролуки щяха да дадат на легионерите чудесни възможности да атакуват, но Ханон нямаше как да реши проблема.

— Сгъстете се! — извика той. Командата му беше повторена по цялата редица и щитовете на мъжете от двете му страни се припокриха, образувайки плътна бариера. — Първите две редици, вдигнете копия! — Десетки дървени дръжки затракаха, когато онези от втория ред вдигнаха оръжията над раменете на другарите си отпред. Ханон стисна зъби. — Това е! — изрева той. — Задръж!