Юлиан [bg]

Докато ликторите ми проправяха път през изпълнения с народ пазар, аз старателно криех ръцете си под плаща: бях ги измил според предписанията на обреда и не биваше да се докосвам до нищо. Народът на пазара не ми обърна никакво внимание. Дори присъствието на един император не е в състояние да смути търговията.

Но при храма се бе събрала голяма тълпа. Приветствуваха ме с весели възгласи. Безброй мургави ръце посягаха да се докоснат до мен. От всички неща, които трябва да понасям като император, това ми е най-омразното — постоянно има хора, които протягат ръце, за да пипнат дрехата ми. Понякога го правят само заради приятния трепет, който им доставя едно докосване до императорските одежди; но най-често това са болни хора, които вярват, че досегът с живото тяло на император действува като силен цяр. Затова и императорите често прихващат заразни болести. Така че, ако ножът не сложи край на земния им живот, ръката на някой болен поданик свършва тази работа. Диоклециан и Констанций никога не са разрешавали на простолюдието да се доближава до тях на по-малко от дванадесет стъпки. Може би ще последвам примера им по хигиенни съображения.

Жертвеникът пред храма беше вече приготвен и украсен с гирлянди. Единият от двамата жреци, които държаха белия бик, много приличаше на месар и подозирам, че това е бил истинският му занаят. Нямаме достатъчно жреци. По стъпалата на храма, точно зад жертвеника, бяха събрани най-важните елинисти на града начело с вуйчо ми Юлиан. Лицето му имаше пръстен цвят и той почти непрекъснато кашляше; въпреки това обаче беше в отлично настроение.

— Всичко е готово, августе — каза той, като застана до мен пред жертвеника.

Тълпата беше в добро настроение, весело шумеше и явно не разбираше религиозното значение на това, което ставаше. „Спокойствие — си шепнех аз, — не се издавай.“ Ликторите се наредиха в полукръг около жертвеника, за да не може никой да се докосва до мен по време на обреда. Зад нас хората на пазара продължаваха да търгуват — беше шумно като в сената, когато се разискват данъците.

Обърнах се към Максим и го попитах с установени по обреда изрази дали ще ми помогне. Той отговори утвърдително. Докараха бика пред нас. Погледнах го като вещ познавач. Трябва да съм извършил десет хиляди жертвоприношения и съм отлично запознат с предзнаменованията. Всичко е от значение, дори това как върви бикът, докато го водят към жертвеника. Този бик беше необикновено едър. Явно го бяха упоили; впрочем повечето жреци търпят тази практика, макар и онези, които строго се придържат към старите обичаи, да твърдят, че когато бикът е упоен, движенията му преди жертвоприношението губят значението си. Но дори и в такъв случай доста неща могат да се познаят. Бикът се клатушкаше, като че ли куцаше с единия крак. Той се препъна. Това беше лоша поличба.

Взех обредния нож. Изрекох думите, които се полагаше да кажа. След това с едно-единствено ловко движение прерязах гръкляна му. Това поне мина добре. Шурна кръв и целия ме опръска; и това също беше добър знак.