Юлиан [bg]
- Автор: Видал Гор
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Юлиан [bg]». Краткое содержание книги:
Макар Юлиан да бе твърдо решил да не се тревожи, непрекъснатите лоши известия от провинциите му повлияха. Стана раздразнителен и взе да прибягва до репресалии. Декретът за образованието беше според него решителният удар. Ако бе живял по-дълго, може би щеше да успее; но аз лично се съмнявам в това. По природа беше твърде мек, за да получи трайни резултати. Във всички тези неща непрекъснато го подстрекаваше Максим, който през няколкото месеца, прекарани в Антиохия, беше по-непоносим от всякога.
Либаний: Най-сетне веднъж Приск и аз да сме напълно единодушни в нещо! Максим не беше нито софист, нито философ, нито правник, нито ретор. Той беше магьосник. Всъщност не мога да кажа, че никога не съм вярвал в магия (в края на краищата не сме в състояние да разберем толкова неща, които ни заобикалят), но магиите на Максим явно бяха мошеничество, а влиянието му над Юлиан беше пагубно.
Декретът за образованието имаше една забавна последица — единствената, що се отнася до мен. Двама драскачи, баща и син, на име Аполинар, веднага преработили заветите на Назарянина и старата книга на юдеите в гръцки трагедии и драми! По този начин се надявали да заобиколят закона и да могат да преподават класически гръцки. Прочетох няколко от тези чудовищни творби и трябва да призная, че колкото и да са недодялани, те се четат доста по-леко от оригиналите. Новия завет те преработиха като серия от Сократови диалози, подражавайки на Платон (но в анапест!), докато старата книга на юдеите сбиха от алфа до омега в двадесет и четири глави, предадени в убийствено монотонен дактил.
Творбите на семейство Аполинар ми бяха пратени за преценка от един крайно разтревожен владика от Цезарея… искам да кажа, Мазака. Пратих му писмо от едно изречение: „Прочетох; разбрах; порицавам.“ Точно преди да напусна Антиохия, получих отговор на това писмо от стария си приятел Василий. (Няколко пъти съм го канил да ми бъде гост, но той не желае да дойде.) Неговото писмо също се състоеше от едно изречение: „Чел си, но не си разбрал, защото, ако беше разбрал, нямаше да порицаеш.“ Никой не може да обвини Василий в угодничество към властта.
Няма подробно да описвам антиохийците. Лошият им нрав е твърде добре известен. Те са свадливи, мекушави и лекомислени; при това се увличат по конни състезания, комар и се отдават на педерастия. Градът, разбира се, е красив, с благоприятен климат и добро географско разположение. Голяма част от населението са сирийци, които живеят в отделен квартал — край реката, точно срещу острова. Като отидеш в този квартал, имаш чувството, че си в Персия, толкова ориенталски са по вид и облекло хората там. В южния край на града и по пътя за Дафне живеят значителен брой юдеи. Те са предимно земеделци — получили са земя като награда за военна служба. По-нататък ще говоря по-подробно за тях.
През първите седмици, когато бях „популярен“, се явявах на публични места, както е прието. Председателствувах надбягванията в хиподрума и ми се смяха на брадата. Но смехът беше добродушен. Ходих в театъра, издълбан в склона на планината Силпиус, като е използувана една естествена извивка на възвишението. Представяха пиеса от Есхил, та нямах чувството, че си губя времето. Обикновено ме канят да посещавам комедии. Тъй като повечето императори са били доста лекомислени, управителите на театрите обикновено запазват най-идиотските си фарсове за височайшите си покровители. Константин много харесвал Менандър. Констанций навярно е харесвал фарсове, макар никой да не знае със сигурност, защото той неотклонно имаше едно и също поведение: никога да не се смее или усмихва на обществени места. Но допущам, че старогръцкият език на пълните с игрословици комедии, който при това се говори бързо, навярно го е обърквал. Вуйчо ми Юлиан в качеството си на комит на Изтока поне можа да ми спести тия комедии. Есхил много ми хареса. Представиха неговия „Прометей“.
Прекарах голяма част от времето си в съда. Както обикновено съдът бе задръстен от нерешени дела и моето присъствие само утежни положението: когато хората знаят, че императорът ще посети града им, всички искат той да гледа делото им, вярвайки (с пълно право), че той е безпристрастен и че воден от желание да се докара на простолюдието, ще бъде по-снизходителен (в моя случай — погрешно).
Макар императорите, общо взето, да са по-милостиви от местните съдии, неизбежно се срещат адвокати, които толкова прекаляват, че най-после кипваме и в яда си издаваме присъда, за която впоследствие съжаляваме. Съзнавайки тази своя слабост, дадох нареждане на градския префект да ме спира, щом намери, че се увличам от чувствата си или неуместно се отклонявам от същността на спора. След като преодоля първоначалното си стеснение, той ми беше от голяма полза и държеше кормилото направо, както казва поговорката.