Юлиан [bg]
- Автор: Видал Гор
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Юлиан [bg]». Краткое содержание книги:
Избрах си стаи над реката с покрита тераса пред тях, където можех да седя или да се разхождам на открито, като гледам равнината на запад и морето. Там прекарвах по-голямата част от времето си. През деня приемах посетители и работех; вечер идваха при мен приятели. Близо до двореца е хиподрумът, един от най-големите в Изтока. Да, изпълних дълга си: присъствувах на игрите, когато се налагаше, макар нито веднъж да не останах на повече от шест състезания.
Имах много официални задължения. Приемах сената. Изслушвах приветствени слова. Ходех на театър. Държах блестящи речи, макар че по твърденията на Приск колкото и светски да е бил случаят, рано или късно съм заговорвал за религия. Направих преглед на намиращите се вече тук войски и обмислях въпроса къде да настаня легионите, които щяха да пристигнат. За голям ужас на комит Феликс опростих една пета от всички неизплатени данъци в Сирия на едно твърде разумно основание: щом и без това няма голяма вероятност да се съберат тези приходи, защо да не взема една мярка, която ще ме направи популярен. И действително бях популярен — за около три месеца.
През август по време на едно събрание на императорския съвет ми съобщиха, че Сапор бил пратил пратеник с важно писмо. Обърнах се към Ормизда, който случайно присъствуваше на събранието този ден.
— Мир ли ще иска или война?
— Брат ми винаги иска и двете. За себе си иска мир. За тебе — война. Когато си разоръжен, той се въоръжава. Когато си въоръжен, той… ти пише писма.
Доведох пратеника пред съвета. Той не беше персиец, а заможен сирийски търговец, който пътувал за Персия. Току-що бе пристигнал от Ктесифон. Нищо не разбираше от политика. Помолили го да предаде писмото. Нищо повече. Но го придружавал един персиец, за да отнесе отговора ми на великия цар. Заповядах да доведат персиеца. Той се оказа висок, мършав благородник, с лице непроницаемо и спокойно като на статуя. Само веднъж по него се изписа вълнение, когато Ормизда му заговори на родния му език. Той се сепна и му отговори. Сетне, като разбра кой е Ормизда, устата му се стегна и той вече не пророни дума. Попитах Ормизда какво му бе казал.
— Попитах как е баща му. Познавам семейството му — рече кротко Ормизда.
— Той, както изглежда, не е твой привърженик. Но може би ще успеем да променим чувствата му.
Дадох писмото на Ормизда и той го прочете набързо с меките съскави звуци на персийския език. После го преведе. Накратко казано, Сапор искаше да приема негови пратеници. Само това; но бе съвършено ясно какво се загатва.
— Иска мир, августе — каза Ормизда. — Бои се.
Той ми подаде писмото. Аз го пуснах на пода, публична обида за владетел, равен по ранг на мен. Обърнах се към Ормизда:
— Кажи на персиеца, че няма защо Сапор да праща посланици при нас, тъй като скоро ще ме види в Ктесифон.
С това войната бе официално подновена.
В Антиохия диктувах десет, дори двадесет часа без прекъсване, докато гласът ми пресипнеше; след това продължавах шепнешком, доколкото можех. Въпреки това не стигаше време за всичко онова, което трябваше да свърша. Двата февруарски едикта не бяха приети. В Цезарея галилеяните подпалиха храма на Фортуна. Наложих глоба на града и върнах старото му име — Мазака; той не заслужаваше названието Цезарея. По частен път получих сведения от Александрия, че моят враг, владиката Атанасий, бил все още в града, макар че изрично му бях заповядал да напусне Египет. Той обаче скришом живеел в дома на една много богата и красива гъркиня, която, според моя осведомител, му била любовница. Ако това е вярно, имаме срещу него чудесно оръжие, тъй като влиянието му до голяма степен се дължи на неговия така наречен свят живот. Наредих да бъде под наблюдение, докато дойде удобният момент да го изобличим в разврат. Когато съобщили на Атанасий, че го пращам в изгнание, той казал: „Това е малък облак, който скоро ще отмине.“ Той е забележително самонадеян.
Също така наредих Серапионът в Александрия да бъде възстановен и върнах там древния „нилометър“, който се използува за отбелязване различните равнища на водата на Нил. Галилеяните бяха пренесли нилометъра в една от техните сгради. Аз го върнах обратно. По това време подсилих антиохийския сенат, като прибавих към него (въпреки жалните им възражения) двеста от най-заможните хора в града.