Юлиан [bg]

Винаги се удивлявам, като си помисля колко много е пътувал Максим. Едва ли има свято място по земята, което да не е посетил, като почнеш от Пафианската скала, където Афродита излязла от морето, та до онова място на брега на Нил, където Изида намерила главата на Озирис.

— Боя се, че ще намериш големи промени в Дафне — каза вуйчо ми. — Но все пак ще съумеем да ги съживим. В края на краищата всеки иска да посети Дафне ако не за друго, то поне заради минералните води и красивата природа. Съвършено място, само ако не беше…

Аз довърших изречението му, имам този лош навик. Прекъсвам всички, включително и себе си.

— Ако не беше костницата, която брат ми Гал счете за нужно да построи за костите на… как се казваше онзи злодей?

— Покойния епископ Бабилас, когото император Деций осъди на смърт.

Ръката на вуйчо ми се разтрепери и той разля малко от плодовия сок по туниката си. Престорих се, че не съм забелязал. Но Орибазий, който дотогава внимателно разрязваше една голяма пчела с ножа си, се пресегна през масата, хвана вуйчо ми за китката и премери пулса му.

— Да пиеш минерална вода днес — каза Орибазим накрая.

— Не съм добре напоследък — рече вуйчо ми, сякаш се извиняваше. Лицето му беше като на смъртник.

Забелязал съм, че очите на хората, които бавно умират от естествена смърт, имат неестествен блясък. Те гледат някак напрегнато, сякаш искат да видят колкото се може повече, преди да умрат. Обичах вуйчо си и исках да живее дълго.

Колкото до Дафне, мога само да кажа, че красотата му напълно отговаря на славата му. Градът е разположен сред градини и извори. Недалеч е прочутата кипарисова горичка, посадена преди векове от Селевк по заповед на Аполон. Дърветата сега са толкова високи и кичести, че клоните им образуват зелен покрив, който пази от слънцето и човек може с часове да ходи в прохладна сянка. Дафне открай време е било свято място; първо е било посветено на Херкулес, а по-късно на Аполон. Именно тук Аполон преследвал нимфата Дафне. Когато тя призовала Зевс да й се притече на помощ, той я превърнал в лаврово дърво. Видях това дърво. То е невъобразимо старо и чепато, но въпреки това всяка пролет пуща нови издънки, с което ни напомня, че в този прастар ствол спи прикованата с магия вечно млада нимфа. Човек може също така да посети дъбравата, където Парис трябвало да реши спора коя от трите богини е най-красива.