![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
И тогава Лорн и останалите научиха това, в което вече се съмняваха, а именно, че иргаардците напълно бяха изолирали областта на Горните долини. Каквото и да се случваше в този момент, там беше невъзможно да се проникне.
— Винаги има начин — каза Лорн.
— Не и този път — каза Леня. — Не и без да ни забележат със сигурност. Вече четири дни се мъчим да намерим проход, през който да минем. Всичките се охраняват.
— Невъзможно е да минем със сила — каза Лиам. — Ще ни избият.
— Можем да се опитаме да преминем някой проход през нощта — предложи Беор.
— Ще трябва да оставим конете зад нас — възрази Лиронд.
— И без гаранция за някакъв резултат — добави Енград.
— Но не можем да продължаваме да бродим все така — каза Йерас. — Най-накрая иргаардците ще ни забележат и няма да имаме друг избор, освен да се бием или да бягаме.
— И да не забравяме, че до сега времето беше лошо — каза Вард. — Това ни направи услуга, понеже пречеше на змейниците да излязат. Но ако небето се проясни…
Всички замълчаха, убедени, че нямат никакъв шанс да избягат от бдителността на змейниците. За момент сред руините се чуваше само пукането на огъня, който се бяха решили да запалят, за да не умрат от студ.
— Трябва да има начин — настоя Лорн. — Някой пролом, някой забравен проход, галерия от пещери под планината… Нещо!
— Не — каза Леня. — Кълна ви се, че ако…
— Помислете! — заповяда Лорн, като внезапно повиши тон.
— Но нали…
— Мислете! Помислете за брат си, там. Помислете за другарите си по борба. Само един проход ни дели от тях.
— Зная, но…
Лорн се приближи до младата жена и стана още по-настойчив под изумените погледи на останалите.
— Те се нуждаят от вас, Леня. Брат ви има нужда от вас. Той има нужда вие да намерите решение!
— Ама не мога! — избухна Леня с насълзени очи. — Няма решение!
— Помислете!
— Не!
— Помислете!
— Лорн! — извика Нае.
Бесен, Лорн се извърна към Нае, а брат Ярл прегърна Леня.
— Какво?
— Безсмислено е да я измъчваш — каза Нае без да трепне.
— Защото ти искаш да се откажеш, така ли?
На свой ред и Вард се намеси.
— Нае е права, Лорн. Достатъчно.
Лорн го погледна втренчено.
— И ти ли? И ти ли искаш да се откажеш?
— Не съм казал това, но…
Лорн, който не ги слушаше, се обърна към другите. Всички се колебаеха, въздържаха се, раздвоени между учудването и тревогата. Дори Исарис, седнал на една скала, го наблюдаваше с любопитство.
— Вие също искате да се откажете от Меча на кралете, така ли? Тук и сега? Толкова близо до целта? Искате да се откажете след всички тези усилия?
Вард се опита още веднъж да вразуми Лорн.
— Понякога трябва да се признаеш за победен — каза той и сложи ръка на рамото му.
С опакото на юмрука си Лорн помете ръката на Вард, сякаш го беше изгорила.
— Не ме пипай!
Вард се вкамени, но очите му заблестяха от гняв.
Страхувайки се от най-лошото, Нае пристъпи напред, а Кай твърде късно направи инстинктивен жест да я задържи.
— Ами след като няма друг път, Лорн — каза тя почти умолително.
Впи поглед в очите на Лорн и той се смути…
После се успокои.
— Да — каза тогава Леня. — Да, Лорн е прав. Има… Има един…
Всички се обърнаха към младата жена, която изглеждаше отчаяна. Лорн се приближи до нея, сякаш беше подплашено животно и като я хвана внимателно за ръцете, попита:
— Кой?
Леня се колебаеше.
— Проходът Саверг — отговори тя най-накрая.
Проходът Саверг беше почти недостъпен. Но по-лошото бе, че още от Войните на мрака беше подложен на свирепи ветрове на Тъмнината, които се спускаха от върховете и изведнъж го помитаха като черно-пурпурни потоци. За да го достигнат, трябваше да минат по забравени или забранени пътища, по стръмни пътеки, които едва личаха на ръба на главоломни, голи отвесни скали, от които се откъртваха смъртоносни камъни.
Да се премине прохода Саверг през зимата беше повече от подвиг — беше лудост. Но Лорн и неговите хора успяха за три дни, независимо от студа и вятъра, въпреки снега и вихрушките, които ги заслепяваха, въпреки бездните, покрай които минаваха, и проломите, които заплашваха да се отворят под тях. Изгубиха един кон, който полетя в празното и за малко не повлече още един, цвиленето му бързо беше заглушено от виенето на бурята, която го погълна на стотина метра по-надолу. За малко не умряха от замръзване, понеже мислеха, че са се заблудили, и щяха да се върнат назад, ако не беше — за пореден път — решителността на Лорн. Нищо не можеше да го обезсърчи, нито да го спре. Беше решен да продължи и сам, ако трябва. Така другите го следваха — заради идеала и поради верността си към него, защото не можеш да изоставиш някой от своите на бойното поле.