Ловците

Тъй като никой не се засмя, той се оплака:

— Аз да не би да прекъснах нещо важно?

— Разказваме на господата мистерията — отвърна Кастило.

— Докъде сте стигнали?

— Как оставихме семейство Мунц в ранчото — отвърна Кастило. — Разказах им всичко, Джейк. Трябва ни помощта им.

— Намерихте ли някаква логика и последователност в цялата работа, господин Суонсън? — попита Торине.

— Не, полковник, абсолютно нищо. Да не говорим, че ме гризе диво любопитство по какъв начин вашите операции в стил Рамбо са свързани с мюсюлманите, които наблюдаваме денонощно, защото въпросът касаел националната сигурност.

— Кажи им, Джак — нареди Кастило.

— Добре — отвърна Бритън и замълча за миг, за да подреди мислите си. — Знаеш, Фред, че докато бях ченге във Фили, дълго време работих под прикритие в джамията „Ари-Тег“.

— Сигурно е било голям купон — подхвърли агент Дейвис от задната седалка. — Колко време успя да изкараш, преди да те надушат?

— Три години и половина, но те така и не ме надушиха.

— Силно впечатлен съм — отвърна Дейвис, без да крие възхищението си.

— И аз — потвърди Кастило.

— Веднага след като се върнахме от Уругвай — продължи Бритън, — чух, че друго ченге под прикритие в джамията „Ари-Тег“, мой приятел, Сай Филмор, се прецакал — ченгетата го открили да се скита без посока някъде в северната част на Фили и да си говори сам. Няколко дни по-късно научили, че е колега, и го прибрали в психиатрията на болница „Френдс“. Отидох да го видя.

— Той ми разказа, че ААЛГ били купили огромна ферма в окръг Бъкс, под която имало останали още отпреди Революцията железодобивни мини, където складирали храна и вода, за да се покрият, след като детонират атомна бомба с размерите на дипломатическо куфарче във Фили.

— Господи! — възкликна специален агент Дейвис.

— Ти прие ли думите му за чиста монета? — попита сериозно Суонсън. — Звучи ми неправдоподобно.

— Така е, знам — потвърди Бритън. — Така реши и главен инспектор Дъч Крамер, когато разбра. Първо, информацията идваше от Филмор, който от време на време изпада в пълно умопомрачение и дрънка врели-некипели, отделно историята звучеше като измислица. Крамер не съобщил дори на ФБР. Когато разказах на Чарли, и двамата с Макгуайър, предполагам и Исаксън също, решиха да поровят. Затова и вие сте в кюпа.

— Искаш да кажеш, че Джоел е знаел и не ми е казал и дума? — попита възмутен Суонсън. — Той ми надрънка разни дивотии за „денонощно наблюдение“ на онези шантавели и ми каза, че след време ще разбера каква е причината.

— Не си имал право на достъп до тази информация — обясни Кастило.

— Имам няколко разрешителни за достъп до секретна информация — обиди се Суонсън. — Три от четирите са поименни. Джоел го знае много добре.

— Не е имало как да ти каже — отвърна Чарли. — Само двама човека имат право да решат кой да бъде запознат.