Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Когато настана време за угощението, двамата гости дойдоха, заеха местата си и блюдата бяха наредени на масата. Планше прислужваше с кърпа на ръка, Фуро отпушваше бутилките, а Бризмон, така се казваше раненият войник, преливаше в гарафи виното от бутилките, което, изглежда, се беше поразмътило по пътя. Първата бутилка от това вино беше малко мътна на дъното, Бризмон изля утайката в една чаша и д’Артанян му позволи да я изпие, защото нещастният беше още доста слаб.
Гостите бяха изяли вареното и щяха да поднесат първата чаша към устните си, когато изведнъж от фортовете Луи и Ньоф екнаха топовни гърмежи. Гвардейците помислиха, че това е неочаквано нападение или от страна на обсадените, или от страна на англичаните, и грабнаха веднага шпагите си. Д’Артанян, не по-малко пъргав от тях, направи същото и тримата изтичаха към постовете си.
Но едва изскочиха от лавката и разбраха причината за тоя голям шум. Викове: „Да живее кралят!“, „Да живее господин кардиналът!“, ехтяха от всички страни и навсякъде биеха барабани.
И наистина кралят, както казахме, беше много нетърпелив. Преминал без почивка два етапа, той пристигаше с цялата си свита и с едно подкрепление от десет хиляди души. Пред него и зад него вървяха мускетарите му. Д’Артанян, застанал в шпалир с ротата си, поздрави с изразително движение приятелите си, които го следяха с очи, и господин дьо Тревил, който пръв го забеляза.
Тържеството по посрещането завърши и четиримата приятели скоро се прегърнаха.
— Дявол да го вземе! — извика д’Артанян. — Как дойдохте тъкмо навреме! Ястията навярно още не са изстинали, нали, господа? — добави младежът, като се обърна към двамата гвардейци, които представи на приятелите си.
— Ха! Ха! Изглежда, че ще гуляем — подхвърли Портос.
— Надявам се, че на обеда ви няма жени! — обади се Арамис.
— Имате ли хубаво вино във вашата лавка? — запита Атос.
— Дявол да го вземе. Вашето вино още не е изпито, драги приятелю — отвърна д’Артанян.
— Нашето вино ли? — зачуди се Атос.
— Да, това, което вие ми изпратихте.
— Ние сме ви изпратили вино?
— Но вие знаете много добре, това тънко винце от анжуйските лозя.
— Да, зная много добре за какво вино говорите.
— Виното, което предпочитате.
— Разбира се, когато няма нито шампанско, нито шамбертен.
— Е, по липса на шампанско и шамбертен ще се задоволите с него.
— Значи ние, пиячите, сме наредили да докарат анжуйско вино? — попита Портос.
— Не, става дума за виното, което ми изпратихте от ваше име.
— От наше име ли? — възкликнаха и тримата мускетари.
— Арамис, вие ли сте изпратили вино? — запита Атос.
— Не. А вие, Портос?
— Не, а вие, Атос?
— Не.
— Ако не сте вие, вашият кръчмар тогава — продължи д’Артанян.
— Нашият кръчмар ли?
— Да, вашият кръчмар, Годо, кръчмарят на мускетарите.
— Дявол да го вземе, който и да го е изпратил, няма значение — каза Портос, — да го опитаме и ако е добро, да го изпием.
— Не — рече Атос, — да не пием вино от непознат източник.
— Имате право, Атос — добави д’Артанян. — Никой от вас ли не е поръчвал на кръчмаря Годо да ми изпрати вино?
— Не! И все пак той ви е изпратил от наше име?
— Ето писмото! — отвърна д’Артанян. И показа бележката на другарите си.
— Това не е неговият почерк! — извика Атос. — Аз го познавам, аз уредих общите сметки, преди да заминем.
— Лъжливо писмо — заяви Портос. — Ние не сме били задържани.
— Д’Артанян — каза с укор Арамис, — как повярвахте, че сме дигали врява?…
Д’Артанян пребледня и конвулсивни тръпки пробягнаха по цялото му тяло.
— Ти ме плашиш — забеляза Атос, който му говореше на „ти“ само в извънредни случаи. — Но какво се е случило?
— Да тичаме, да тичаме, приятели! — извика д’Артанян. — Страшно подозрение ми минава през ума! Дали и това не е отмъщение на тази жена?
Атос също пребледня.
Д’Артанян се втурна към лавката, тримата мускетари и двамата гвардейци го последваха.
Първото нещо, което порази д’Артанян, когато влязоха в столовата, беше Бризмон, който лежеше на земята и се търкаляше в страшни гърчове.
Планше и Фуро, бледи като мъртъвци, се опитваха да му помогнат, но беше ясно, че всякаква помощ е излишна: лицето на умиращия се гърчеше в предсмъртни мъки.
— Ах! — извика той, като забеляза д’Артанян. — Ах! Това е ужасно! Престорихте се, че ми дарявате живота, а ме отровихте!